Таня Сарандева

ОГЛЕДАЛО

Напоследък
все по-рядко
спирам пред огледалото.
Ново и хубаво е…
Но в него
когато се взирам
съзирам,
едно порасло момиче
което като мен
към мене наднича.
Озадачено. Уплашено.
И замираме…
срещнали
уморените погледи –
от връщане-ходене
по години и спомени…
Преобразувам
образа в образ – оня
красивия-младия –
оня
от оназ фотография
и го прибирам
в душата на кротко
в очите на топло.
Затварям…
да не излиза от кроткото,
от уюта на топлото.
Заспивам…
До другата среща с огледалото ново
в старо се скривам.

Очаквайте в следващите ни публикации края на книгата “През погледа на третото око” на созополската поетеса Таня Сарандева