ЗДРАВЕЙ, ЛЮБОВ
Здравей, Любов,
обаждам ти се да ме чуеш.
Не ти ли домъчня за мен?
Все чакам те да ме събудиш
във вечно делничния ден.
Любов, да полудуваме,
от плещи да свалим годините,
които в дните сме натрупали
не в душите – не в душите ни.
Ела, чаровна, много моя,
с достолепието на звезда,
виж – аз цялата съм твоя,
подавам нежността с ръка…
Понеси ме да захвърлям
товари тежка орисия,
по стъпките ти още стъпям
и в прегръдката се крия…
Любов, не се забравяме…
но ще спреш ли пак до мен
когато знаеш – ще изгаряме
допрем ли огън осветен.
Здравей, Любов,
здравей… И сбогом…