НОЩ
Бушуват чувствата
и вие ми се свят
в хаоса на търсенето.
Хората
и птичият бряг
заспиват… Оеднаквени.
Нощта бавно припада
над горещия ден.
Спуска хладни ресни. –
Помежду им надипля
вълни, плажове, къщи
и мене… Дори,
така късно, както…
Вървя по уличка малка.
Оронено ехо
от звездния звън
по паветата пада.
Старите лампи
просветват,
часовои дискретни
в приморския сън.
Сълзата!?..
Невидимовидима
вляво отеква. Отварям и.
Влиза парещо! Жегва!
Изговарям я –
с думи без глас.
Думите… в тях съм у нас.