СКРЪБНО
(в памет на Николай Тондев)
С откос те посече – олюля се и падна…
сразен, повален, с голяма неправда
от нея – Смъртта,
а тръгнал си беше от океана далечен
за към-то дома…
Несправедливо. Нечестно. Боли…
пътят ти – някой без да попита
да отклони…
когато в своите въжделения живи
лелееше срещата с хора любими
и мили…
Не искам… не мога, а трябва…
да се примиря –
че посоката твоя от друг се избра.
Но знам ли… ах, не знам за това…
по кой начин и как
висшият разум моделира съдба?
А ти, Боже, мълчиш…
даде ни само везна – да мерим
колко тежи Греха, Живота, Скръбта.