УРОК ЗА ЧУВСТВАТА
Зарята по лицето ми
угасна…
А колко бе красива
с разпуканите цветове и форми…
И после… прах,
остана само тъмното небе.
Да намеря искам
най-тъжните си думи.
Да ги нанижа
в дълга броеница,
по тях на някой да се моля…
На кого?
На Бог?
На цялата Вселена?
Или на Милостта
която ме изпразва?..
(Старо вино в старата си бъчва…)
Не искам празна да остана.
Да се разсъхна
и обръчите да ме изтърват.
А думите… намерени
занизани сами, шлайфани
най-фино от душата.
Не ме смалявайте!
Не искам да се губя!
Урок за Чувствата
от Мен направи Друга…