Преди повече от 10 години Peter Silaj от Словакия посещава за първи път България със своите приятели Tomas и Yan. След пътуването до Черноморието той споделя:
Понякога най-незабравимите пътешествия започват без план и без очаквания. Така започва и историята на Peter Silaj – жител на Република Словакия, който преди повече от десетилетие тръгва на обиколка из България заедно със свои приятели за да стигне до Созопол. Това, което първоначално е просто триседмично пътуване през красиви градове и села, постепенно се превръща в дълбока връзка с една страна, нейната музика, култура и нейното черноморско крайбрежие – България.
По пътя от София към Черноморието една българска песен променя всичко. В мига, когато за първи път вижда безкрайният хоризонт на морето, в автомобила зазвучава „Ах морето“ на Тони Димитрова. Срещата между музиката, морския хоризонт и емоцията на момента остава завинаги в сърцето на Peter. А когато пристига в Созопол, Peter открива място, което ще нарича свой втори дом през следващите десетилетия.
Това е разказ за любовта към България, за магията на Созопол, за силата на музиката да създава спомени и за едно приятелство между човек и страна, започнало с една песен край морето
Peter Silaj разказва:
Скъпа Тони, Понякога човек не избира музиката – тя сама намира пътя към сърцето му. Преди много години, сигурно преди повече от десетилетие, за първи път пътувах до България заедно с Томас и Ян.
Това беше триседмично пътешествие из страната.
Тръгнах без никакви очаквания и без да подозирам колко много България ще промени живота ми. Започнахме от София и посетихме толкова красиви места – Копривщица, Жеравна, Крушаре, Пловдив и още много други. В колата непрекъснато звучеше българска музика и така мина първата седмица.
След това дойде ред на Созопол.
До този момент в живота си бях виждал морето само веднъж – много години по-рано, като дете във Франция с майка ми и брат ми.
Затова нямах търпение да видя Черно море.
И точно когато започнаха да се появяват първите очертания на морето, по радиото прозвуча „Ах морето“.
Никога няма да забравя този момент. Нещо в тази песен и в гледката към морето ме докосна толкова силно, че очите ми се напълниха със сълзи. Сълзи от щастие. И до днес помня това чувство.
Когато пристигнахме в Созопол, още в първия момент почувствах: „Това е моето място.“ Не исках да си тръгвам. Седмицата там мина като миг, а след това продължихме към други градове и места. Но част от сърцето ми вече беше останала край морето. Преди да си тръгнем от България, в София си купих първия Ваш албум – „Добър вечер, добър ден“. Оттам започна всичко. „Ах морето“ вече не ми беше достатъчна. Исках да открия още от Вашата музика, още от емоцията и топлината във Вашия глас.
Така започнах да събирам Вашите албуми. Отне ми години, докато успея да намеря почти всичко. Албумът „Обещания“ открих едва миналата година, защото навсякъде беше разпродаден. Един познат от Видин дори ми помага да намирам българска музика и ми я изпраща в Германия.
Оттогава България стана част от живота ни. Всяко лято прекарваме по няколко седмици в Созопол, а през януари пътуваме до София специално за Вашите концерти в НДК. През януари 2027 отново ще летим до София и билетите вече са купени.
София много ни харесва, но Созопол остана нашата голяма любов. Обичаме морето, атмосферата, хората, храната, музиката и онази особена магия, която човек усеща там. С годините намерихме и приятели за цял живот. Винаги се връщаме с огромно желание и нетърпение.
Много се натъжих, когато разбрах, че тази година няма да можем да бъдем в Созопол по време на Вашия концерт за откриването на летния сезон. Пристигаме чак през юли и така ще пропуснем този специален момент. Но само като си представя: вечер край морето, соления въздух, светлините, българската атмосфера и Вашата музика… …получавам настръхване.
Особено си мечтая някой ден да Ви чуя на живо в Созопол по време на празниците на града. Това би било истинска магия. Тази година имах щастието да чуя почти всички мои любими песни на живо. А когато прозвуча „Есен в Бургас“, това беше един от най-вълнуващите моменти за мен. Толкова много обичам тази песен. В нея има нещо много истинско – море, тъга, красота и спомени. Наскоро разбрах, че нашият приятел от Созопол – Станислав Димитров – Ви познава лично. А собственикът на CD Shop в Созопол, Бургас и София също ми е разказвал за Вас. Миналата година дори ми подари касета с Ваши песни.
Моят български език все още не е добър и често си помагам с преводач. Но уча с желание, защото за мен е важно да разбирам Вашите песни, хората и България още по-добре. А и трябва да мога сам да си поръчвам храна в ресторантите – това също е много важно.
Надявам се от цялото си сърце един ден да имам щастието да Ви срещна лично. Много бих искал снимка и автограф от Вас, но винаги съм толкова притеснен след концертите, че не смея да се приближа. Може би един ден ще събера смелост. До скоро, моя любима Тони.
С Обич,
Peter Silaj
п.с. Тони е много важна за мен и изпитвам огромно уважение към нея, но не бих искал да остане впечатлението, че тя е единствената причина да обичам България. Тя е част от моята история, но България и Созопол спечелиха сърцето ми много преди това.
снимки: автора