МАЙЧИНА СЪЛЗА
Защо реши
да тръгнеш надалеко,
по емигрантските
нелеките пътеки?
Защо сред своите
се чувстваш чужда?
Представите за там
дали не те заблуждат?..
Без теб, без вас…
ще остарявам
с чувството ненужно.
Едната ми ръка
ще чака празна –
да я напълни мекотата
на твоите коси
и на децата ти.
Ще расне
раната в душата ми.
Съдбата – дано
пред мене има право
да те отвежда
в другата държава.
Умалявам.
Безсилна ставам.
На тръгване –
солта и хляба.
И камъчета давам.
Пускай ги по пътя,
дъще…
ако ти стане страшно –
по тях да се завърнеш
в къщата ни.