Като любима ласка морето те прегръща,
облива твоите скалисти брегове,
далечни спомени назад ме връщат,
как искам пак да съм дете!
Да тичам боса по мокрия пясък,
да ме догонва дъха на морския бриз
и като гларуса със своя див крясък да викна: миг поспри!
Как мил и скъп си ти за мен Созопол,
ти древен си, но и много млад!
За нищо на света не бих те заменила,
за мен си ти най-хубавият град!
Автор: Клео Хрусова
