Таня Сарандева

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

РЕКВИЕМ

Чакаше ме… Аз дойдох.
Изминах дълго разстояние
да донеса една любов
паднала във покаяние.

И пред тебе я оставям.
Ниско свела е глава…
от натежалото мълчание
титулувано – Вина.

Вземи!.. Подай ръката!
Погледни я във очите.
Шанс?..
Дадеш ли – ще ти каже:

— С Мълчанието те обичахме!