Таня Сарандева

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

ОРИСВАНО

Дива?..
Странна?..
Демодирана?..
Обедняла?..
Остаряла?..
Любов?

Страстно вървяла!
Падала в ров!
Тъмняла!
Светляла!
Оживяла!
Любов!

В бури пороищни
с вода мокряла…
Във виелици ледни
от студ бледняла…
В зноища парещи
със суша жълтяла…
Любов…

Но в пролети
медено-лепкави –
слисана
нахлува в сърцaтa
безвремно улисана.
Любов?!

Години.
С години…
за нас е изписвала
това което
с любов е орисвала…
От Любов: