Таня Сарандева

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

СТАРОТО ДЪРВО

Искам да съм като старото дърво,
при мен да водят всички погледи.
Да бъда покрива на новото гнездо,
с място за раздумка, клоните ми.

Нека да съм старото дърво,
да разгъна шатър от зеленото.
И кацналото птиченце само,
да излети от мен с новороденото.

Искам да съм като старото дърво,
огнен облак в златолиста есен.
Да изпратя ятото отново –
и да дочакам пролетната песен.

Нека да съм старото дърво
и снегът по-дълго да ме кичи.
Спреш ли ти до моето стебло
ще видиш в мен предишното момиче.