Таня Сарандева

В ЗИМНОТО

Вятърът – с прозрачни
плътни ледени ръце
вееше снежинки
загребани
от ниското небе…
Какъв разкош –
драперии, наметала,
маншони…
по меки скулптури
в салоните
от скрежен пух.

Покриха всяка грозота…
Но до кога ли?

Щом тръгне
да се разтопи снегът –
ще текнат вади…
Ще се разкалят
улици и тротоари…
Сгур, пясъци и пепел
с нещо, някой е донесъл
преди това
и разпилял практично
без естетичност
върху чистотата.

Отново чернота…
Но по-голяма.