Таня Сарандева

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

ПОД ПАГОНА НА ЖИВОТА

(в памет
Дълголетница, почти столетница
вървяла от своята прабаба
до своите правнуци … моята баба Рада.)

Защо те виждам на нивата все –
затуй, че е хляб,
а хлябът живот
за всякое твое дете.
Натежал е пълният клас
и жътва е…
Жетварката, Ти –
завила ръкавите везани
забрадката бяла
на главата си кръйнала…
Сърп, паламарка, узрялото зърно
и превитото тяло
до земята покланящо.

А времето – върло! И върло!

Редиш на постата снопите
изправяш се
само да пиеш
от водата на стомните.

Кога песен припадна(?)…
и с житата се сля,
надигна се после…
От другия край – някой отпя.

И щурците… с гъдулките
да пригласят как издържаха?!
Че не пееше само за радости –
премного теглата ти бяха…

Бабо,
не знаеш колко бе хубава
с твоите бръчки столетни –
писани… и рисувани…
картини и образи цветни.
По тях четеше и разгадаваше…
Душата –
врата без резета оставяше.
И сега…
през нея в теб се прибирам
стоя… себе си търся…

Разпознавам. Намирам се.