Таня Сарандева

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

СОЗОПОЛСКО МОРЕ

Покрай брега смокинени дървета
ронят плод със есенен привкус
Как тъжно е в очите на морето,
изпълнени от плажа пуст…

Топлината – веяна от вятъра
на спомени запътени далеч,
със себе си понесли лятото
и сбогуващата се негласна реч.

Тихо, в доразбрани доводи
станах бяла – чайка и вълна,
а хората и слънчевите поводи
отидоха да светят у дома.

Вечерта – забързано промъкната…
Песента – приспивно се поде…
И звездите – сам-сами – се къпаха
в заесененото созополско море.