Поезия

Как мил и скъп си ти за мен Созопол,
ти древен си, но и много млад!

За нищо на света не бих те заменила,
за мен си ти най-хубавият град!

Октомври време е за маринисти,
пранета веят се от морский бриз;
надигат се вълни сребристи
и всяка носи някой стих.

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.

ПО СТЪПКИТЕ на моя бряг премина…Ранно-пролетното слънце със залез калайдисваше на залива водата. Пазеха вълните тишина…Таня Сарандева

Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол-
град на Спасението

Вечерта – забързано промъкната…
Песента – приспивно се поде…
И звездите – сам-сами – се къпаха
в заесененото созополско море

Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е – колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят.

Созопол с калдъръмите свои и ведрия бриз на морето, градът на древни герои поражда гордост в сърцето.

Созопол – Понесен върху летните вълни, дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща. Изтриваш парещите ми сълзи и с топли длани нежно ме прегръщаш