Поезия

Като копче от калкан грамаден над Созопол ясно слънце свети. Морски видри сушата нападат морски видри хапят бреговете

Разнопосочни размисли нахлуват вътре в мен,
а наслада носи сутришното ми кафе.
Служебни разговори водим двама с теб
в мълчаливо утро, свъсено небе.

Не ме търси защото съм излитнала.Отгледах си крила.Заякнаха. Дори да ме преследваш го няма смисълът,ще се рея в свобода

Боже, направил си някаква смес,
или… отвара се казва…
В този примес, който Земя се оказа
си разбъркал парчета от… (ада и рая,
боже, не зная…)

Морският вятър разпръсква косите ми,
а чайките стрелкат се в простора дълбок!

Таня Сарандева – И МЕ ПРЕКРЪСТИ
Като дива вода
като небесна стихия
като жива вълна
като ангел в магия

Нека е лято! Нека сме влюбени!

Всяка сутрин идвам при теб с разпилени нощни коси…погалвам ръцете ти целувам те нежно и оставам наоколо тиха

Признание ли? Няма нужда – изтерзана със вина…за мене ще останат чужди искра и пламък, и свещта…