Поезия

Вечерта – забързано промъкната…
Песента – приспивно се поде…
И звездите – сам-сами – се къпаха
в заесененото созополско море

Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е – колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят.

Созопол с калдъръмите свои и ведрия бриз на морето, градът на древни герои поражда гордост в сърцето.

Созопол – Понесен върху летните вълни, дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща. Изтриваш парещите ми сълзи и с топли длани нежно ме прегръщаш

Като копче от калкан грамаден над Созопол ясно слънце свети. Морски видри сушата нападат морски видри хапят бреговете

Разнопосочни размисли нахлуват вътре в мен,
а наслада носи сутришното ми кафе.
Служебни разговори водим двама с теб
в мълчаливо утро, свъсено небе.

Не ме търси защото съм излитнала.Отгледах си крила.Заякнаха. Дори да ме преследваш го няма смисълът,ще се рея в свобода