Созополската поетеса Таня Сарандева споделя с нашите читатели своята творба „Созополско море“
Покрай брега смокинени дървета
ронят плод със есенен привкус
Как тъжно е в очите на морето,
изпълнени от плажа пуст…
Топлината – веяна от вятъра
на спомени запътени далеч,
със себе си понесли лятото
и сбогуващата се негласна реч.
Тихо, в доразбрани доводи
станах бяла – чайка и вълна,
а хората и слънчевите поводи
отидоха да светят у дома.
Вечерта – забързано промъкната…
Песента – приспивно се поде…
И звездите – сам-сами – се къпаха
в заесененото созополско море.