стихове

Животът идва с твойта Съдба
предопределен е земният път
ту равен, ту стръмен
и страшен, и прашен

Созопол Този град е жив, жив, благодарение на къщите … <> Sozopol This town is alive, alive thanks to the houses …

На пейката, до паметника там, небрежно пушат своите цигари, горди, като палози в талян, старите созополски рибари

Вълна след вълна, Скала над скала И вятър и устрем и рев И нежност като ласка.Морето има сто лица Сурово,игриво,небрежно, Но щом докосне брега

Няма залез без изгрев, Нито ден без нощта, Няма есен без лято. Нито човек без мечта.В ранната есен на моя живот, Сърцето отчяно търсеше пристан.Като самолет се лутах без автопилот И като кораб, с изгубена котва.

Есента, тихо на пръсти, е пристигнала, преминала по все още затопления пясък. Зората е плиснала златната

„ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!“ Господи, родил си се в нашия ден — от светлинната обич на Отца сътворен. Път земен страдален до кръв извървя, а душата се молела, опознала страха за избавление… Хула зловеща, мъст владетелска, зла на Голгота Те разпна, заради добрите дела. Когато човек си, сякаш много си слаб, сам да пребориш човешкия ад.

ПЯСЪЧНАТА ЛИЛИЯ Морето, слънцето и пясъчните дюни, …и хората, останали добри, се къпеха и топлеха, събули… грижите и суети. Минава погледът през лятната идилия… И спря с възторг до цвят на чудо-лилия, живееща по нашите места с пясъка и със солената вода.