стихове

Две чайки натежали от студа се тътрят непохватно по паважа. Над плажа, над морето и града небето спуска гъста, снежна мрежа

Да обичаш морето е съдба. Да бъдеш рибар е призвание. созополска тънка мъгла, вик на гларус, тишина и мълчание

В Созопол всеки ден и всяко име
започват и завършват със морето:
море изгрява и море залязва,
море е песента, море е танцът,
море е радостта, море – сълзата,
лулата на рибаря, питието

Ще взема изгревните стъпки от незаличимостта с грапавостта им – запаметила и върховете, и издънките. С тях залеза ще сътворя …

Какво присъствие на Красота в тази късна пролетна вечер! Крайбрежните лампи пръскат тишина върху морето – в пижама облечено

Бъди прилив, но не в океан — от дълбокия отлив следван е… Бъди пълна река, но не зад брега — блата оставила зейнали…

А очите щом отворя — да възкликне Радостта: — Вижте, сняг се е натрупал! Зима – на море дошла!

Благодаря, Небе, над мен че те има. Ребусите решаваш…Правиш ме видима. А чувствата мои сривани в тлен – взривяваш ги

Аз не искам палати и лукс и да робувам на остарели амбиции…Искам малко, но подчертано със вкус