Есента, тихо на пръсти, е пристигнала, преминала по все още затопления пясък. Зората е плиснала златната си пътека преди деня. Слънцето бавно и величествено се вдига високо в зенита си. Отлитат жерави. Бризът разпилява долетелите окапали листа. Изящната им палитра-жълто –зелени, оранжеви, алени – се разлива на влажния фон на пясъка. Най велик и неповторим художник е природата!
Есенната хубост и скръбното мълчание на морето респектират, внушават уважение. То тъгува за човешката реч, за щастливия детски смях. Не му стигат песните на русалките и на полетелите над белите вълни чайки. Черупки от миди и охлювчета лежат забравени на брега.
Аз съм там на нашия бряг, на нашата пейка която някой е преместил незнайно къде гледам същите мидени черупки и мисля. За теб……
Морето е мъдро. То знае – всичко е временно. То отново ще се събере в бреговете си, ще си даде заслужен отдих. Ще изчисти водите си, ще научи на още гальовност и нежност вълните си. Морето знае да чака – рибите, рибарите, корабите, моряците…Ще дочака и лятото. И тогава ще бъде най –топлото и най ласкавото!
Сега е есен………
Не…не плача, не сълзи…просто дъжд заваля!
Паскал Кюмурджиев
21 септември 2008 г. СОЗОПОЛ