На пейката, до паметника там,
Небрежно пушат своите цигари,
Горди, като палози в талян,
Старите созополски рибари.
Достойни мъже на града,
Волни като полета на гларус,
Сурови като мъжка сълза
И нежни като песен на Даларас.
Морето взима и дава,
На някои много, на други всичко,
Моряшкото сърце умее да прощава
И затова безкрайно много го обичат!
Паскал Кюмурджиев
15.11.2011 г.
снимка: vilis @ photo-forum.net