То бяха времена метежни,
Преображение! И Господ се яви
Дух и воля и сърца железни,
Измъчени, но горди но смели души
Манастир бе село красиво и китно
С варосани къщи и бели чешми.
Момите надвечер пристъпваха ситно
От Родопите слизаха снажни момци.
Изгориха го цялото без да помислят,
За ръцете, които с любов са градили
Къща след къща бяла и чиста
Всяка една бунтовник закърмила.
Нерадостна гледка, сълзи в очите,
Багажа събран набързо в каруца,
Плач на дете още в пелените
И нещо в гърдите твърдо като буца!
Момченце русо набързо събрало
Греди почернели и стол обгорен,
Своята къща по него познало.
Майчице моя, аз тук съм роден
Честит празник !!Това стихотворение съм го писал специално за моите баба Мара и дядо Митрю – тракийски бежанци. Прочетено е за първи път на 26 март 2010 г. да си спомним за тези които след трети март останаха в пределите на османската империя!
11.03.2010г.
Паскал Кюмурджиев