Навън вали, разкъсва се небето,
Страда и отива си от нас,
едно щастливо нежно бяло лято –
светлата звезда във тъмен час.
Ръцете черни днес към нас протягат
Дърветата и училищния двор
И празна, и самотна е душата,
Боли сърцето като във затвор –
Навън вали, разкъсва се небето.
Гори душата, страдам във нощта.
Отива си едно прекрасно лято …
Трябва ли да плачем за това?
КАЖИ МИ, ЧЕ СЪМ ХУБАВА, стихове
Теодора Стефчева, 2010