– Проф. Димитров, каква е вашата равносметка за приключилата национална кампания „Чудесата на България“?
– Българският народ правилно определи първите културно-исторически забележителности в челната десетка, с изключение на Плиска. Първата българска столица разполага със забележителни паметници и заслужаваше по-предно място. Обяснявам си го с това, че съвременна Плиска е най-малкият град от номинираните – с 1500 жители, и не е успяла да организира мащабна подкрепа от свои привърженици. Местният патриотизъм победи и спечелиха по-големите градове. Радвам се, че Созопол победи. Той също е малък град и едва ли можеше да оглави класацията само със силите на собствените си жители. Пошегувах се, че голяма част от софиянци са заченати в морския курорт, което също е вярно, но едва ли е било определящо. Просто Созопол е посещаван от много туристи, които виждат забележителни паметници от различни епохи и затова гласуват за него. Намирам за много положителна кампанията на „Стандарт“ за „Чудесата на България“, тъй като разпалва позатихващия от време на време интерес към родното културно-историческо наследство. особено по време на криза, когато хората мислят главно за оцеляването си, а не за история и култура. Фактът, че толкова много хора – близо 1,5 милиона, гласуваха, означава, че е възроден и интересът към нашето минало и културни богатства. Подобни класации трябва да се правят периодично, тъй като всичко тече и се променя. Ако тази година има интерес към чудесата, то догодина може да няма. А хората да се вълнуват от възраждащата се чалга.
– Как созополската общественост посрещна вестта, че родният ви град е шампион?
– Поради лошото време скоро не съм ходил в Созопол. Знам, че много се радват. Получи се и ефектът, че Инициативен комитет от местни общественици ме покани да стана кмет на Созопол. Естествено отказах. Късно ми е да се връщам. Созопол е основан преди 2620 г. Жителите му още в училище научават, че е най-старият град в България. Славата му на чудо номер 1 на България ще помогне за увеличаването на доходите им чрез разширяването на сезона. В месеците, когато не могат да се къпят в морето, ще посрещат групи, които идват на поклоннически и културно-исторически туризъм. Доскоро през есента и зимата градът изглеждаше като ударен от неутронна бомба, а сега пристигат автобуси с туристи не само от страната, но и от Русия и Гърция. Благодарение отново на инициативата на „Стандарт“ за излагането на мощите на св. Йоан Предтеча в София по време на посещението на руския премиер Владимир Путин широко се е разпространила славата му на притежател на светини. Тогава руснаците научиха за Созопол, а благодарение на моя приятел – Вселенския патриарх, който с енциклика съобщи новината на всички епархии, се появиха и гръцки поклоннически групи. А именно гърците могат да ни научат как се прави културно-исторически туризъм.
– Финансовият министър Симеон Дянков вече отпусна по 1 млн. лева на първите десет забележителности. Как най-рационално да бъдат използвани субсидиите?
– Вече посъветвах някои от общинските власти. В Созопол например има два манастира, които влизат в границите на историческия резерват. Досега по тях се работи с пари на норвежка програма и със средства на българското правителство. Новите субсидии ще отидат за възстановяване на крепостните стени, които минават непосредствено пред църквата „Св. Георги“. По този начин ще бъде завършен старинен средновековен ансамбъл – църква, крепостни стени със зъбери, кули. Иначе църквата щеше да е увиснала сама в една градинка. По принцип възстановяването на крепостните стени, които са запазени в основи по цялото крайбрежие на полуострова, е най-правилното решение. Съветвам ги да използват парите за паметниците. Видях, че предварителните намерения на много кметове са да ги оползотворят за информационни центрове, табели, химически тоалетни и прочие. Тези неща са важни, но много по-важни са самите чудеса. Ние живеем с илюзията, че България заема трето място в Европа по брой на културно-исторически забележителности след Италия и Гърция. Аз се питам тогава къде са Испания и Франция? По-реалистично е да се каже, че сме в челната десетка на Стария континент. Нашите паметници, за разлика от техните, са сринати до земята. Като изключим доброто състояние на възрожденските забележителности, по-старите църкви и крепости са в руини и трябва да бъдат възстановени. Не можем да привлечем туристите само с каменни основи. Ние, историците, се възхищаваме на основите, тъй като имаме професионален поглед и знаем какво се е издигало нагоре. Но туристът не се радва, той не разбира. Той мисли, че стените в Созопол са подпорни, докато те всъщност са крепостни. А що се отнася до информационните центрове – те са работа на общините. Да благоволят да отделят и те някой лев. Защото иначе няма какво да покажат. От тези 10 чудеса аз дадох класическия пример, че на Трапезица няма какво да се види в момента, освен изкопаните от археолозите рушащи се старини. Всичко е потънало в храсти, тръни и буренаци. Част от тези руини заплашват да се срутят и да убият хора.
– Освен Плиска изненада ли ви нещо друго в класацията на чудесата?
– Не влязоха на челно място значителни софийски паметници като „Света София“, която е най-старата действаща църква в Европа. В храма има крипта, която е енциклопедия на гробничното строителство с 53 гробници от различни епохи. Просто не се е намерил организатор, който да запали софиянци.
– Отбелязваме 143 години от Освобождението. Как си обяснявате, че все още припламват спорове за значението на 3 март?
– Когато българите се събудят на 3 март сутринта, сигурно ще пуснат телевизора и ще чуят много различни спорове. Заслужава или не 3 март да бъде наш национален празник. Подобни приказки отново тръгнаха в последно време и те са дело на политическата конюнктура. Идват от хора, които искат да подчертаят, че са силни русофоби. Според тях не бива да бъде национален празник, защото Русия преследвала свои имперски цели във войната с Османската империя, а именно доближаване до Босфора и Дарданелите. И че всъщност руснаците не са се сражавали за черните очи на българския народ. Важното е, че на този ден бе възстановена българската държавна независимост. Наличието на собствена държава е единствената възможност един народ да се развива по прогресивен път. Дори и в най-демократичните държави, един етнос, лишен от собствена държава, не може да се възползва от възможностите, които му дава властващата държава. Българският народ имаше тежки проблеми в икономическата, образователната, демографската сфера и те можеха да бъдат решени не в рамките на османската феодална система, а само от собствена българска държава. Не търпи внимание и тезата, че народ, лишен от свобода, може да освободи друг. Напротив, именно защото Освобождението беше общоевропейско дело, а не само руско, българският народ получи не само независимост, но и свобода. Тогава приехме конституция, която се счита за най-демократичната в Европа за времето си. Докато руският народ не получи тогава шанс за демокрация, каквато ние постигнахме.
– Как се промени животът ви, след като напуснахте правителството?
– Цял живот съм работил като историк, с изключение на година и половина в Министерски съвет, така че завръщането ми е приятно. В Националния исторически музей ме очакваха куп проблеми, но и много радостни събития. Скоро ще покажем най-голямата частна златна сбирка у нас. Колекцията е на Васил Божков, чието злато наистина е повече от това на НИМ и Националния археологически музей взети заедно. Ще изложим и тракийски съкровища в Бургас. През лятото се надявам в морския град да ги видят много повече хора, отколкото в празна София.
– След вашата раздяла с правителството то започна да понася тежки удари. Смятате ли, че ескалацията на атаките срещу Цветан Цветанов може да дестабилизира властта?
– Всяко правителство е атакувано. Всеки кабинет със своите действия засяга множество интереси от всякакъв характер. Въпросът е защо го атакуват. Обвиняват Цветан Цветанов за някакви СРС-та, изтекли от повереното му министерство. Това повод ли е за атака срещу правителството? Фундаменталните неща са здравеопазване, инфраструктура, образование. Нека там опозицията да съсредоточи нападките си. А не че от службите изчезнали три флашки и се озовали в един вестник. Това се случва навсякъде по света. Цветанов ръководи 60 хиляди полицаи, може ли да знае какво прави всеки един по всяко време? Това че опозицията се води по измислени скандали, а не атакува проблемите, показва, че правителството се справя добре. Каква алтернатива може да се предложи на строежа на магистрали? Въпреки че някои стигнаха дотам – от БСП казаха, че хората не ядат асфалт. Да, но асфалтът на магистралите помага за развитието на производителните сили. Още древните римляни са казали, че пътят е живот.
Източник: Стандарт