И пак на този бряг
сама замръквам.
С вълните
мълчаливо разговарям.
И хвърлям шепа
насъбрана мъка –
(дано на бисерни зрънца да стане!).
Море, Море,
дълбоко и безкрайно!
Нали разбираш
всичките езици?
Кажи, Море,
как мога да му кажа,
че само него чакам.
И обичам.
автор: Елица Ангелова, снимка: г-н Димитров, къмпинг Смокиня, Созопол 2011г.
Взето на заем от социалната мрежа Фейсбук – Май, 2011 г.