За видимото и невидимото – две понятия, които край морето се преплитат
Даниела Тодорова се завръща в любимия Созопол – този път в компанията на фотографа – журналист Стефан Ферачи.
Общата им изложба “(Не)видимото” хармонично преплита погледите на двамата към това, което е видимо за очите, но зад което сякаш се крие един невидим и друг възможен свят – този на фантазията.
Кадрите на Стефан, който открива събитието дори в тихите моменти на съзерцание, са умело допълнени от рисунките на Даниела, вплитащи в сюжетите множество пъстри персонажи.
Техните възможни чудни истории изглеждат достатъчно убедителни и неминуемо поставят въпроса, кое всъщност е (не)видимото около нас.
Пътуванията по света на двамата се срещат в Созопол. За Стефан това е мястото, което заключва изложбата с най-новите у впечатления, за Даниела морското градче е първи и постоянен източник на вдъхновение.
Ето защо не е чудно, че общата изложба на двамата е представена именно на брега на морето – най-голямото събитие!
Освен голямата зала на галерия “Арт сол”, където ще бъде експонирана изложбата “(Не)видимото”, по-малките зали на галерията ще приютят самостоятелните експозиции на двамата артисти.
Стефан Ферачи излага детайли от Созопол, впечатлили го със своя характерен материал, ритмично присъствие или позиция на границата между различни, но граничещи един с друг светове – сушата и морето, материалното и духовното, миналото и днешния ден.
Даниела Тодора пък е избрала да представи в Созопол един герой, създаден на това място, пропътувал европейския континент, запознал се с парижката публика и завърнал се за среща със своите съграждани. Това е Гастон, който с отворено сърце разказва историята на своя свят – мечтан и реален.
Тези две изложби допълват измеренията на (не)видимото от основната зала. Те фокусират вниманието на публиката върху елементите, които, станали част от ежедневието ни, сякаш престават да бъдат обект на внимание. Същевременно обаче разказват за малката голяма вселена, която всеки от нас носи със себе си – живее в нея, живее с нея, и ако има това щастие – намира очите на онзи, с когото може да я сподели – видима и невидима.
→ Екип на изложбата:
Даниела Тодорова, Стефан ферачи – автори
Елисавета Станчева – куратор, графични материали
Зоя Калафатева – галерист
За авторите
Даниела Тодорова
След като през 2022 г. Даниела Тодорова за пръв път представя творчеството си в артистичния Созопол и е селектирана за участие в Българското биенале на илюстрацията, в началото на 2023 г. авторката се представя в Бове, Франция, където прави силно впечатление на публиката.
Работата на Даниела съчетава деликатна, но решителна линия с изразена чувствителност към цвета и впечатлява с богатото въображение на художничката. Тя не спира да изненадва със сюжети и образи, разкривайки по този начин собствения си дълбок и емоционален свят.
Стефан Ферачи
Забележителният път на Стефан Ферачи, започнал като стажант към телевизионен канал в Кан, Франция и продължил през ролята на пътуващ по света репортер, го прави иноватор в областта журналистиката и документалистиката.
Със свой характерен стил на изразяване, той oтразява значими събития и постига успех сред публиката, също и като основател на Международната асоциация на репортерите и режисьор на въздействащи документални филми, които подчертават неговата креативност в света на филмовото изкуство и разказвачеството.
Две малки самостоятелни изложби, съпътстват общата, в които:
Стефан Ферачи излага детайли от Созопол, впечатлили го със своя характерен материал, ритмично присъствие или позиция на границата между различни, но граничещи един с друг светове – сушата и морето, материалното и духовното, миналото и днешния ден.
Даниела Тодора пък е избрала да представи в Созопол един герой, създаден на това място, пропътувал европейския континент, запознал се с парижката публика и завърнал се за среща със своите съграждани. Това е Гастон, който с отворено сърце разказва историята на своя свят – мечтан и реален.
Тези две изложби допълват измеренията на (не)видимото от основната зала. Те фокусират вниманието на публиката върху елементите, които, станали част от ежедневието ни, сякаш престават да бъдат обект на внимание. Същевременно обаче разказват за малката голяма вселена, която всеки от нас носи със себе си – живее в нея, живее с нея, и ако има това щастие – намира очите на онзи, с когото може да я сподели – видима и невидима.
