Созопол има минало с хилядолетна история, но това всеки го знае.
Созопол има бъдеще в растеж и развитие, но в това никой не се съмнява.
Само че Созопол не е там и тогава, някъде и някога
Созопол е тук и сега!
Созопол е жив, диша!
Диша с тихите изгреви, които целуват небето,
с пленяващите залези, които опожаряват морето,
с лястовичата глъч под стрехите,
необузданият вопъл на гларусите,
лежерното мъркане на котките,
опияняващият дъх на смокините,
закачливото намигване на зокумите,
пъргавите капчуци, задаващи ритъма на деня,
отекващите стъпки, отразяващи ритъма на нощта,
случайното шмугване в римничките,
палавите лози, които любопитно надничат в пазвите на къщите,
сгушените параклиси даряващи утеха,
соленият вятър понякога нежен като при дихание, понякога страховит
вълните, понякога ласкави, понякога плашещи,
щедрите приливи, лакомите отливи,
парещият стъпaлата пясък,
шумните летни нощи,
притихналите зимни дни, веселите компании,
безгрижния смях по уличките,
шепота в дворовете,
синевата, безкрая,
защото това е Созопол – безкрай,
безкрай и безвремие!
Тук всичко и всеки може да се разтвори в безвремие
тук най-осезаемо човек може да долови какво е безвремие,
но и същевременно най-ясно да усети пулса на времето.
Времето, което понякога пълзи, друг път потичва или подскача,
внезапно препуска в шеметен бяг, понякога провлачва крак,
куцука или пък ходи на ръце, но в Созопол човек винаги е тук и сега и всеки оставя своята следа в града ни и града ни оставя следа у всеки го, защото хората са богатството на Созопол – обикновени и уникални, силни и слаби, весели и тъжни, усмихнати и намръщени, влюбени и разлюбени, обичащи и страдащи.
Созопол е една богата, силна, здрава сплав от всичко това.
Созопол е сбъдната мечта!
Текст: Виолета Георгиева
Диктор: Тодор Георгиев
Видео: Тодор Радионов