Две чайки натежали от студа
се тътрят непохватно по паважа.
Над плажа, над морето и града
небето спуска гъста, снежна мрежа.
От дни е ядно. Крие гневен лик
и сипе, сипе, сипе, не престава.
Градът е непознато-бял до вик –
със сняг е тапициран и площада.
И всичко в него странно се смали.
Чардаците на стария Созопол
надничат изпод бели козирки.
Морето се провиква с тъжен грохот.
Людмила Билярска 03.04.2012г.