Обичам да се събудя рано,
докато Созопол още спи,
а чайките рисуват само,
по пясъка триъгълни следи.
Загледана в сребристата пътека,
оставена от новия ми ден,
откривам в синевата ти утеха,
духа ми се преражда, укротен.
Посрещам с теб поредната година,
която Бог ми подари,
много от времето ми тук премина,
годините потънаха във твоите вълни.
Но ти владееш времената,
с дълбоката си мокра власт,
тук всъщност и живее красотата,
тъй търсена от всички нас.
Стои на плажа същото момиче,
то чака още златната вода,
мислено след гларусите тича,
подгонило поредната мечта …
Марияна Иванова
снимка от Созопол: Иван Вълев
