Созопол – „Спасеното чудо на България“ и новите му избавители

Южната Крепостна стена и кула

Античният Черноморски град Созопол и близките острови Свети Иван и Свети Кирик са класирани на 1-во място сред Топ 10 от Чудесата на България

Южна крепостна стена и кула в Старият град на Созопол
Южна крепостна стена и кула в Старият град на Созопол

Созопол

На българското Черноморие в най-южната част на Бургаския залив на 35 километра от Бургас се намира „Чудото на България“ – древният Созопол.

Градът с население от 5000 жители е едно от най-старите селища по българското крайбрежие. Тясна ивица земя, дълга около стотина метра свързва малкия скалист полуостров със сушата.

Черно море в близост до Созопол
Черно море в близост до Созопол

Старият град на Созопол е очарователно и покоряващо място с тесни калдъръмени улички над които са надвиснали красиви къщи с високи дувари, каменни зидове и дървена облицовка, типични за българската черноморска архитектурна школа. Морският курорт избягна тъжната съдба на множество други крайбрежни български селища, погребани под бетон и безбройни сергии предлагащи китайски сувенири и евтино бельо. Той съчетава живописна брегова линия, златисти плажове, исторически забележителности и културни събития. Малки, уютни ресторантчета, предлагащи комбинация от българска, турска и гръцка кухня, семейни хотелчета, кафенета, щандове с прясна риба и къмпинги са част от типичната за Созопол гледка. А, времето има различно измерение – рибарите все още излизат в морето с дървени лодки, както са го правели преди много, много години, възрастни жени присядат пред старинните къщи, говорят си, плетат, бродират и продават току-що набрани смокини, домашни конфитюри и сладка. Почти всеки, който реши да копае или да строи се натъква на сувенири от миналото – глинени съдове, древни монети, дървени предмети и статуетки.

Изглед към Созополския залив
Изглед към Созополския залив

На по-малко от километър от Стария град на Созопол се намира остров Свети Иван – най-големият и висок остров в българските териториални води. Там са останките на манастира Свети Иван Предтеча и сонорен фар, построен от френски инженери през 1884 г. – заедно с фара на нос Емине той показва пътя към Бургаския залив. Тук гнездят и повече от 70 вида птици, някои от които са редки и защитени видове. Всяка година, в края на лятото, на острова се събират хиляди щъркели, пеликани и около 30 вида хищни птици, преди да отпътуват на юг за зимата. Островът е археологичен и природен резерват под закрила на държавата.

Остров Свети Иван и фара
Остров Свети Иван и фара

Новата част на Созопол изобилства с ресторанти и най-разнообразни места за настаняване – от луксозни до скромни хотели, къщи за гости и бунгала. На юг от Созопол се намира и природният резерват на река Ропотамо с богата растителност и голямо разнообразие на птици.

Новият град на Созопол
Новият град на Созопол

История

Оригиналното име на града най-вероятно е било Антея, но скоро след това е променено на Аполония, още известна като Аполония Понтика (на Черно Море) и Аполония Магна (Велика). Името Созополис се появява в писмени документи около първи век преди новата ера. На гръцки означава „Спасеният град“. По време на Османското владичество градът е известен като Сизболу или Сизболи.

Първото селище по Черноморското крайбрежие на българска Тракия, което се е намирало в района на Созопол, датира от бронзовата епоха. Подводни археологически изследвания разкриха керамични съдове, инструменти от камък и кост и котви от второто и първото хилядолетие преди Христа – доказателства за съществуването на оживен град с активно корабоплаване още от древни времена.

Гръцките колонизатори пристигнали в 7-ми век пр. н. е. и нарекли града Аполония, на името на техния бог Аполон. Те посветили и храм в негова чест. Там се е намирала колосална, 13-метрова статуя на бог Аполон, създадена от скулптора Каламис. Когато Созопол пада под римско владичество през 1 век пр. н. е., статуята е пренесена в Рим от Марк Лукул и е поставена в Капитолия.

Изрисувани вази от Аполония днес са част от изложенията на музеи като Лувъра, Ермитажа и Пергамон. В 6-ти век пр. хр.Аполония сече собствени монети. През следващите столетия градътсе утвърждава, като търговски, морскии културен център. Поддържа оживени връзки с много градове на Древна Гърция-Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др.

Созопол приема християнството рано. Има доказателства, че в града са живели епископи поне от 431 г. Изкуството процъфтява по време нахристиянството. Древни икони и великолепната дърворезба на иконостасите говорят и днес за невероятните постижения на майсторите оттова време. Римското господство обезпечава три века мир преди следващото нашествие на варварски племена. Градът е включен в територията на Византия едва през 5-ти век, а за първи път става част от България след завземането му от армията на Хан Крум през 812 г. Созопол се превръща във важна епархия с повече от 20 православни църкви и 5 манастира. По време на царуването на хан Крум той ев границите на България, но като всички други морски градове непрекъснато преминава от България към Византия и обратно.

Градът е разрушен в средата на 14 век, когато е атакуван от Генуезката флота. По-късно е завладян и продаден на римляните от рицарите на Амадеус Савойски. След дълга обсада пада под отоманска владение през 1453 г. Жителите на Созопол се предали доброволно на турската армия, което им позволило да спасят живота си, къщите си и манастирите. Султанът превръща града в своя собственост за да събира данъци от процъфтяващото пристанище, нещо което не можел да прави с мюсюлманите. Това спасява Созопол и от набезите на казашки пирати. През 1623 г. те ограбват манастира Свети Йоан Кръстител и слагат край на съществуването му. Легендата разказва, че пиратите криели своята плячка в подводните пещери по скалистия бряг на остров Св. Тома, наречен от местните жители Змийския остров.

Созопол става част от новата независима Българска държава през 19 век. След Балканските войни почти цялото гръцкото население е били разменено с българи от Източна Тракия.

Забележителности

С Постановление № 320 на Министерски съвет от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Той включва над 180 къщи от българското Възраждане, построени между средата на 18-ти век и началото на 19-ти век, някои от които са обявени за паметници на културата. Сред по-известните са: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитри Ласкаридис” и други.

Созополска къща от Възраждането
Созополска къща от Възраждането

Интересни за посетителите са и археологическия музей, художествената галерия(в Къщата на Димитри Ласкаридис), етнографската колекция(в къщата на Куртиди), църквите “Свети Зосим”, „Свети Георгии”, „Света Богородица”, средновековната базилика в центъра на града и част от манастира „Свети Апостоли” на нос Скамни в североизточната част на Стария град.

Днес Старият град на Созопол разполага и с живописен комплекс, състоящ се от обновените останки от южната крепостна стена с правоъгълна кула,богат музей и прекрасна панорамна алея.

Южната Крепостна стена и кула
Южната Крепостна стена и кула

Всяка година в началото на септември градът е домакин на големия международен фестивал на изкуствата Аполония, който привлича артисти и любители на музите от всички краищана страната и в чужбина. Фестивалът се провежда за първи път през 1984 г. Продължава 10 дни, по време на които посетителите могат да се насладят на над 70 събития–театрални постановки,концерти на открито, майсторски класове, филми, изложби и литературни вечери. Изпълнителите са български и международни и включват световно известни личности и групи.

Манастирският комплекс на остров Свети Иван е уникален паметник на християнската архитектура. Той се намира в екологично защитена среда. В някои части на комплекса запазените архитектурни останки достигат до 5 метра височина.

Манастирският комплекс на остров Свети Иван
Манастирският комплекс на остров Свети Иван

През 7-ми век пр. н. е. островът е бил светилище на древните траки. Предполага се, че тук се е намирала и известната статуя на Аполон, поставена от гръцките колонизатори. По-късно храмът е бил разрушен и на негово място е изградена християнската църква Света Богородица. През 5-ти-6-ти в. около църквата е построен манастир. В началото на средновековието, пак там, е издигнат голям манастир, кръстен на Свети Иван Предтеча. В средата на 15-ти век, когато Созопол е завладян от османските нашественици, манастирът е бил разрушен, и е построен отново само няколко години по-късно. През 1629 г. османските турци все пак го събарят, за да не служи като убежище на казашките пирати, които плячкосват Черноморието.

Френско-построеният фар на остров Свети Иван
Френско-построеният фар на остров Свети Иван

Остров Свети Иван е обект на продължаващи археологически изследвания. Те станаха причина за влизането на Созопол във водещите местни и международни заглавия през лятото на 2010 г.. На 28 юли, повреме на разкопки на пода на средновековния манастир, са намерени костици от ръка, лицева част и зъб, за които се смята, че са на Йоан Кръстител. Били са поставени в запечатан реликварий, заровен до малка урна, на която са изписани името на Свети Йоан и рождената му дата.

Мощите на Свети Йоан-Кръстител

Мощите бяха открити от екип от археолози, ръководен от проф. Казимир Попконстантинов.

След обявяването на новината българското правителство реши да се възползва от сензационното откритие за да насърчи туризма. Появиха се изявления, че Созопол дори ще помогне на България да се справи с икономическата криза, защото ще се превърне в новия Ерусалим на Балканите, привличащ вярващи от цял свят. Кабинетът отпусна допълнителни средства за обновяването на църквата „Свети Георги“, където мощите се съхраняваха първоначално.

В средата на август 2010 г., те бяха прехвърлени в реликварий от сребро и злато – личен подарък от българския премиер Бойко Борисов. Реликварият беше връчен на свещениците от “Св. Георги”. В края на юни 2011 г., мощите бяха преместени в обновената църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол.

Разкопиките в Манастирският комплекс на остров Свети Иван
Разкопиките в Манастирският комплекс на остров Свети Иван

Новината, че български археолози са намерили мощите на Йоан Кръстител, един от най-значимите ранно-християнски светци, привлече огромен интерес и сред обществеността и сред историците, но породи и силен скептицизъм и дори обвинения в измама.


Заедно с реликвария е намерена и каменна кутийка, в която са пренесени светите мощи, за да бъдат положени в мощехранителницата. Върху нея има надпис на гръцки език, от който се разбира кой е приносителят. Светите мощи са били пренесени на 24 юни, деня в който е роден светеца. Според ръководителя на разкопките проф. Казимир Попконстантинов това е много силно доказателство, че мощите на Йоан Кръстител са оригинални, но дори той признава, че доказателствата му се преплитат с хипотези.

Разкопиките в Манастирският комплекс на остров Свети Иван
Разкопиките в Манастирският комплекс на остров Свети Иван
Откритият реликварий с мощите на Свети Йоан Предтеча
Откритият реликварий с мощите на Свети Йоан Предтеча

Сензационният характер на откритието предизвика и конфликт между тогавашния министър без портфейл за българите в чужбина и настоящ директор на Националния исторически музей, Божидар Димитров, който е родом от Созопол, и водещи български археолози, след катоДимитров им заяви, че завиждат на проф. Попконстантинов и затова критикуват и двамата, че са обявили откритието преди да са направени допълнителни изследвания.

В началото на 2011 г., Стария град на Созопол беше обявен за победител в класацията „Чудесата на България“ , проведена по инициатива на вестник „Стандарт“.

Старият град на Созопол и съседните острови Свети Иван и Свети Кирик заеха първо място сред десетте най-големи чудеса на България според класацията проведена по инициатива на вестник Стандарт.
Старият град на Созопол и съседните острови Свети Иван и Свети Кирик заеха първо място сред десетте най-големи чудеса на България според класацията проведена по инициатива на вестник Стандарт.

Съвременните „спасители“ на Созопол

Мощите на Свети Йоан-Кръстител

На фона на разгорещените спорове и караници за мощите на Свети Йоан Кръстител и на важни държавници, прииждащи към южното Черноморие за участие в церемониите по откриването на мощите, в Созопол шепа ентусиасти и чудотворци, тихо и от години правят невъзможното за да запазят и да покажат съкровищата на това приказно място. Те са фондация „Созопол”, а разказът за тях е един от най-вдъхновяващите в съвременната история на България.

Малко са тези, които знаят, че Фондация Созопол е основната движеща сила зад няколко мащабни проекта и зад откриването на мощите или, че синът на Кирил Арнаутски, председател на Фондацията,става причина за успешната кандидатура, която осигури финансирането и доведе до историческото откритие.

Тридесетгодишният Борис Арнаутски живее в Монреал, Канада, и е автор на проекта, който спечели финансиране за разкопките в размер на 584 028 евро или 90% от необходимите средства. Парите са отпуснати от Норвежката програма за сътрудничество и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). От 11 български проекти, финансирани по този механизъм, този на фондация Созопол е водещ. Екипът от археолози, които направиха откритието е избран от Националния археологически институт към Българската академия на науките.

Посланичката на Норвегия у нас Тове Скарстейн казва в интервю за вестник 24 Часа, че това не е било нейно лично решение, а става въпрос за дълъг процес в който Норвегия следва правилата на ЕС, има оценки и намеса на експерти на много нива.

„Фондация Созопол се оказа най-добре подготвена. Техническото им предложение бе изключително добре направено, те показаха надеждни възможности за изпълнение. Освен това някак си се усети тяхната дълбока ангажираност за запазване на културното наследство. Така че оценките от норвежка и българска страна съвпаднаха“, посочва Скарстейн и добавя, че когато става дума за такова сериозно откритие е естествено е да има хора, които вярват в неговата автентичност, и други, които не вярват.

Норвежкият посланник Тове Скарстейн
Норвежкият посланник Тове Скарстейн

Според норвежкия дипломат: „част от демокрацията е да има дебат.“

„Намирам за съвсем разумно научните проверки по автентичността да продължат.Надявам се фондацията да ни представи други предложения. Те се оценяват от комитет по селекцията. Има конкуренция и това, че Фондация Созопол веднъж е получила средства от нас, не означава, че автоматично ще получи и за следващи проекти. Но, разбира се, щом е успяла навреме и добре да се справи с първия, ще има доста по-добра оценка за надеждността при следващ проект“

казва Скарстейн. Асоциация Черно море -Странджа също е партньор в проекта.

Пътят към ЮНЕСКО

Българския директор на UNESCO – Ирина Бокова
Българския директор на UNESCO – Ирина Бокова

В същото време, Фондация Созопол получи и покана за участие в официалната церемония по откриването на изложбата “В царството на Александър Велики, Антична Македония “в Лувъра. Поканата е подписана от Никола Саркози, президент на Франция, Каролос Папуляс, президент на Република Гърция, Фредерик Митеран, френски министър на културата и комуникациите, и Анри Лоарет, президент и директор на Лувъра.

Това високо признание е кулминация на години на усилия и упорита работа.

Комплексът Южна крепостна стена, кула и музей

Панорамната алея през нощта
Панорамната алея през нощта

Председателят на Фондация Созопол Кирил Арнаутски е роден в с. Владимирово, област Монтана, в северозападна България. Строител по образование и професия, той е участвал в изграждането на Националния дворец на културата, Руското посолството, Парк-хотел Москва и голям брой апартаменти в столицата София. Арнаутски все още е в строителния бизнес, но е и един от малкото хора по света и със сигурност единствен в България собственик на музей, който се намира в дома му. Къщата с прекрасна гледка към морето е истински и подреден с много вкус център с безценни археологически находки.

Историята започва през вече далечната 1994-та г., когато Арнаутски решава да изпълни обещанието си към семейството, взима заем, и купува една стара, разпадаща се къща на парцел от 300 квадратни метра, разположен на скалистия бряг на Созопол, в югоизточната част на полуостров Скамни в Стария град.

Две години по-късно той решава да построи модерен дом на същото място, но веднага след започване на ремонта, работниците се натъкват на ранно-византийска зала. Строителят не се поколебава и вика на помощ археолози. Това дава старта на дългогодишни проучвания и разкопки. Първоначално Арнаутски плаща за разкопките и за опазване на находките от собствения си джоб. Той променя и дизайна на къщата. Всички участващи страни се споразумяват за вграждането на залата в дома, и така, малко по малко, Арнаутски се превръща в собственик на подземен музей, където се съхраняват всички други ценни находки от имота.

Изложбената зала насред Музея. Мозайката на пода изобразява слънце
Изложбената зала насред Музея. Мозайката на пода изобразява слънце

Той е човек на действието,а не думите, но обича да говори за частния музей и да развежда гости наоколо. Музеят се радва на силен интерес – има средно10-15хиляди посетители всяка година. В непосредствена близост до къщата, са открити и крепостна стена и кула, точно на границата с парцела на Арнаутски. Заедно с малка група ентусиасти, той стига до идеята да обединят музея и кулата в архитектурен комплекс, известен днес, като„Южна крепостна стена и кула в резервата Древен Созопол“. Новите находки обаче са публична-частна собственост и това налага участието на държавата и общината. По това време финансиране може да бъде осигурено само чрез международни проекти. С помощта на община Созопол и на областната администрация в Бургас, групата започва да работи по такива проекти. Така се ражда Фондация Созопол. Годината е2002.

Целите и са: Развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, науката, културата, техниката, технологиите и физическата култура, подпомагането на социално слабите, на инвалиди или лицата, нуждаещи се от грижи, подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация, защитата на човешките права или на околната среда, запазване културното наследство по българските земи.

Един от коридорите на Музея
Един от коридорите на Музея

Комплексът отваря врати през 2004 година с идеята да се популяризира Созопол като историческа и културна дестинация. Той е един от малкото проекти реализирани чрез субсидия от ЕС за културен туризъм по оперативна програма ФАР.

Възстановеният параклис „Св.Куриокус и Жулиета”
Възстановеният параклис „Св.Куриокус и Жулиета”

Комплексът включва музей, реставрирана къща с архитектура от българското национално Възраждане, реставриран параклис „Св. Св. Кирик и Юлита” от 13-14-ти век и възстановена крепостна стена и кула с тайни входове, които са охранявали Созопол от 4-ти до 14-ти век.

Коридор в музея
Коридор в музея

Музеят има античен кладенец от 4-ти-3-ти век пр. н.е., зърнохранилище от 5 – 6 век, което се използва като изложбена зала – там може да се види и част от водопровода на Аполония Понтика, датиран от 5-ти в. пр. н. е., нимфеум изграден през 4-ти-3-ти век пр. н.е. в чест на трите нимфи – покровителки на минералните извори, изложби с антични амфори и други съдове, зали за изложби на картини, скулптури, филателия, и други предмети на изкуството, етнографска колекция, показваща инструменти свързани с миналото на морското корабоплаване и статуя на Аполон Лечител в приемната зала.

Зърнохранилището
Зърнохранилището
Старинният кладенец
Старинният кладенец

Мястото е обзаведено с много вкус, разрешено е правенето на снимки, имащанд за сувенири и щанд „Магията на виното“, представящ български вина. Цената за вход е почти символична. Музеят е отворен от 8 до 21ч..

Статуя на Аполон лечител във фоайето на музея
Статуя на Аполон лечител във фоайето на музея

Комплексът е уникален и с друго, все още необичайно за България, но напълно в съответствие с целите и мисията на Фондация Созопол – грижа за инвалидите и възрастните хора – по протежение крепостната стена има панорамна алея с богата зеленина и пълен достъп за хора с увреждания. В музея има тоалетна с достъп за инвалидни колички и асансьор, който свързва две от трите нива на комплекса. Той позволява на хора с увреждания, на възрастните и на семействата с малки деца да се придвижват свободно от едно ниво на друго и до върха на кулата. Асансьорът има стъклени врати с прекрасна гледка към морето. Той е финансиран от проекти на фондацията с 80 000 лева и с 20 000 лева от Министерството на културата. Това е наистина уникално съоръжение – първото и засега единствено в България.

Асансьорът
Асансьорът
Тоалетната
Тоалетната

Бъдещето на остров Свети Иван

Фондацията продължава разкопките на остров Свети Иван в рамките на манастирския комплекс. В момента работят активно и за получаване на международно финансиране за осигуряване на електроенергия и водоснабдяване за острова-електричеството ще се доставя чрез кабел по дъното на морето. Ще бъде построен и биологичен санитарен възел с питейна вода.

Новият пристан и заслон на остров Свети Иван
Новият пристан и заслон на остров Свети Иван

Целият остров ще бъде осветен през нощта и ще се вижда от брега на Созопол. Плановете за по-нататъшно благоустройство включват разширяването на двата нови пристана, за да могат са спират и по-големи кораби на път за Истанбул. Двата пристана в северната и южната част на острова, с панорамни стълби, заслони и информационен център също са построени, възстановени и ремонтирани от Фондацията. В бъдеще на острова ще имаи представления, част от фестивала “Аполония”.

Карта на манастирския комплекс на остров Свети Иван
Карта на манастирския комплекс на остров Свети Иван

Новият дом на мощите – катедралата “Свети Свети Кирил и Методи”

Когато на 25 юни мощите на Свети Йоан-Кръстител пристигат от църквата „Св. Георги“ в обновената катедрала „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол, те са посрещнати тържествено от духовенството, граждани и политици, включително премиера Бойко Борисов, и неговия заместник, министъра на финансите, Симеон Дянков. Епископът на Сливен, Йоаникий отслужи тържествения водосвет. Църквата отвори врати за първи път от 1944 г. насам – достъпът на поклонници в нея беше забранен в продължение на повече от 70 години.

Епископът на Сливен Йоаникий води процесията с мощите на Св. Иван Кръстител в Созопол. Финансовият Министър Симеон Дянков е в центъра, а Проф. Попконстантинов е в ляво
Епископът на Сливен Йоаникий води процесията с мощите на Св. Иван Кръстител в Созопол. Финансовият Министър Симеон Дянков е в центъра, а Проф. Попконстантинов е в ляво

Правителството задели 520 000лева за ремонт и реставрация на катедралния храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Държавата се намеси тъй като църквата „Св. Георги“, където мощите бяха изложени първоначално се оказа неподходяща– тя се намира в пешеходната зона на града и е трудно достъпна, особено за възрастни хора, докато „Св. Св.Кирил и Методий“ е в самото сърце на Созопол, а наблизо има и голям паркинг.

Фондация “Созопол отново се зае със строителните работи и завърши реставрацията за по-малко от година.

Реставрираната и ремонтирана катедрала Свети Свети Кирил и Методий
Реставрираната и ремонтирана катедрала Свети Свети Кирил и Методий

Църквата е построена през 1889 г., след като българите в Созопол събират чрез благотворителност средства за свое собствено, независимо място за поклонение – до тогава в града е имало само гръцки църкви. Впечатляващият с размерите си храм, с 23-метрова камбанария е построен от талантливия майстор Уста Генчо от Трявна. Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ става последното му произведение след освещаването и той тръгва по вода за да работи по друг проект на храм в намиращото се наблизо Поморие, но лодката се обръща и майсторът загива в бурното море.

Църквата се използва активно до 1913 г. – годината, когато всички църкви в Созопол стават български. След това има служби само за най-големите религиозни празници, защото „Св. Св. Кирил и Методий“ остава извън границите на града. През 1944 г. комунистическият режим превръща храма в археологически музей, а по-късно се използва и за концертна зала за фестивала Аполония. Той е върнат на Българската православна църква през 1989 г., но в следващите 20 години остава в лошо състояние поради липсата на средства.

По време на церемонията по откриването, Дянков, много впечатлен, обеща повече средства за финансиране на археологическите разкопки в Созопол, заявявайки, че градът е приоритет за правителството заради многобройните безценни находки и бързото развитие на туризма през последните години.

Полуостров Скамний

След археологическата сензация с мощите на Св. Йоан Кръстител, Стария град на Созопол и Фондация Созопол продължават да изненадват почитателите на историята. В началото на 2011 г., по време на текущите дейности по изграждането на крепостната стена, екипът на Фондация Созопол се натъкна на поредното археологическо откритие. При почистване на парцел в близост до Художествената галерия, който се е използвал като сметище от жителите на Созопол до средата на 60-те години на 20 век, те попадат на комплекс с древна каменна стена, основа на голяма, солидна кула и древен кладенец, които историците считат за останки от крепостна стена и от къщата на бивш феодал и управител на Созопол. Веднага след откритието правителството отпусна средства за разкопките – 250 000 лв., а още 150 000 лева са получени от дарения.

Археологически разкопки на нос Скамний
Археологически разкопки на нос Скамний

Според Божидар Димитров Castrum Domini (Крепостта на Господаря) е била построена около 6-ти век и е принадлежала на владетеля на града. Това е период на оживено строителство по българското черноморско крайбрежие, предприето от императорите Анастасий и Юстиниан.

По това време всяко голямо средновековно селище е имало вътрешна крепостна стена,в най-стратегическото си местоположение, с цел защита на феодала, както от външни врагове така и от бунтовена местното население–обичайно тя била по-голяма и по-укрепена от обикновените каменни стени. В крайбрежните градове се е намирала на носа, какъвто е Скамний-на стратегическо място с изглед към целия залив и към всички подходи към Созопол,който по това време е бил основен доставчик назърно за столицата на Византия,Константинопол. Димитров казва, че крепостта е функционирала в продължение на повече от 1 000години. Кулатае два пъти по-голяма от обичайните кули на крепостната стена на Созопол. Тя е в непосредствена близост до жилища,параклис,църква, и хранилища за зърно и вода, които по-късно са били унищожени. Най-вероятно, крепостта е била разрушена след падането наСозопол под турска власт през 1453 г.

Разкопките на Каструм Домини за почнаха в края на март 2011 г., давайки официалния старт на летния археологически сезон.

След първоначалното почистване на парцела, специалистите откриват ново съкровище – основите на „Св. Апостоли“ – главната църква на византийски манастир от 14-ти век със същото име, („Свети Апостоли и 20 000 мъченици“), построен от последната династия на Източната Римска империя.

Наскоро разкритата църква е изградена около 1335 г. сл. хр. от Анастасий Палеолог, чичо на византийския император Йоан V Палеолог (1341-1391 r.) и роднина на българския цар Михаил Шишман (1323-1330 r.).

Пак според Димитров, църквата е била най-голямата и най-красивата по българското черноморско крайбрежие. Дълга е 24 метра, а на ширина достига 16 метра. Поради разположението си на самия нос на Созопол, тя се е виждала от всяка точка на Бургаския залив – от нос Емине до Маслен нос.

Общо 120 сановници са били погребани в близост до църквата. Смята се, че повечето от тях са били военни, защото са открити с ботуши с железни орнаменти, а един е бил погребан с прекрасно изработен медальон, изобразяващ Рождество Христово.

Археологически разкопки на нос Скамний
Археологически разкопки на нос Скамний

По време на разкопките в манастира „Св. Апостоли“ и крепостта „Каструм Домини“, археолозите откриха и над 55 средновековни монети – две сребърни и останалите от бронз. Те са разположени в гроба на млада жена и са датирани като част от Латинското монетосечене от 13-ти век, след Четвъртия кръстоносен поход. Находката е изненада за специалистите, тъй като е необичайно да се слагат дарове в християнски гробници. В останалите 3 гробници от некропола не е имало монети.

През май 2011 г.при разкопки на нос Скамний беше открити храм на старогръцката богиня Деметра и нейната дъщеря Персефона.

Българската емиграция работи за Родината

Ако всичко казано до сега не е достатъчно, непременно трябва да се спомене, че Фондация Созопол е ярко доказателство и чудесен пример за това как добрите дела и великите цели привличат не само чуждестранни партньори, а и български емигранти, които се връщат, макар и символично в родината си с ценен принос.

Фондация Созопол има много приятели в чужбина, които не само я поддържат, но са участвали и участват в организацията и разработването на вече завършени и текущи проекти. Списъкът включва: проф. Жак Буше от университета в Гатино, Квебек – почетен председател на Фондацията, Борис Кирилов Арнаутски и Христина Ганева вМонреал, Канада, Оли Груева – директор на българския културен център в Берлин, Германия, д-р Пенчо Кючуков – историк в Париж, Франция; Любов Николаевна – експерт по икономика на туризма в Ростов на Дон, Русия; Стефан Манчев в Лас Вегас САЩ. Сестрата на Борис, Невена Арнаутска също участва активно във Фондацията –и в разработването на проекти и като екскурзовод в музея.

В книгата за впечатления на комплекса Музей и южнакрепостна стена и кула са записани признания и благодарности от редица представители на ЮНЕСКО,от АнриЛоарет, президент и директор наЛувъра,Филип Отие, посланик на Франция, Тове Скарстейн, посланик на Кралство Норвегия; Шери Кенесън Хол, културно аташе към посолството на САЩв София от името на американския посланик ДжеймсУорлик,Рейн Ойдекиви, посланик на Естония, Тис Маарлевелд, председател на Международния комитетза подводното културно наследство към Международния съветза паметниците на културата, ИКОМОС; Нур Акин, ИКОМОС,Турция, проф.Валерия Фол от Българската академия на науките, проф.Жак Перо от Университета на Монреал, архонт, Атанасиос Димитриос; Комодор Георги Молтев, командир на Военноморска база Бургас, Бьорн Арненсен, директор на дирекция Управление на природните ресурси, Норвегия,и многодруги български и чуждестранни посетители.

Сега мечтите се простират далеч отвъд къщата,кацнала на скалистия бряг на Черно море, отвъд Стария град на Созопол и остров Св. Иван, и стигат до Мелник, забравената крепост Баба Вида на река Дунав и Боянската църква в покрайнините на София.

Кирил Арнаутски, наречен от канадските индианци Ра Ti Ka Ра Nooh Na (Пазителят на историята), никак не обича да говори за себе си и предпочита да стои далеч от светлината на медийните прожектори. Казва, че причината за успеха му са хората, с които работи -експерти,местни ентусиасти, приятели,неговите деца, други неправителствени организации, музеи и чуждестранни партньори.

Правителствата в България се сменят, политическите скандали идват и си отиват, а устремът на тези хора оцелява,толкова силен и непоклатим, че става заразен -дори успяват да привлекат подкрепата на държавата в лицето на редица министерства, агенции,областни и общински администрации.

От Созопол те превръщат мечтите в действителност, неотстъпно и уверено, крачка по крачка.

Свети Йоан Кръстител
Свети Йоан Кръстител

* Св. Йоан Кръстител, или Йоан Предтеча, е внушителна фигура в християнската религия и Новия Завет. Той последен предрича появата на Исус Христос и е кръстител на младия Исус в река Йордан. Великият пророк умира от мъченическа смърт – обезглавен е със заповед нацар Ирод по искане на дъщеря му Саломе.

Според Библията Св. Йоан Предтеча предрекъл Христос с думите: „Колкото до мен, аз ви кръщавам с вода, което показва, че сте решили да се покаете. Този, който идва след мен, е по-силен от мен и аз не съм достоен и сандалите му да събуя. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън“. (Матей 3:11).

Св. Йоан Кръстител е особено почитан от Източната православна християнска църква. През вековете е имало много спорове за точното местоположение на мощите му.

автор: Maria Guineva, източник:novinite.com

Leave a Comment