поезия

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.

ПО СТЪПКИТЕ на моя бряг премина…Ранно-пролетното слънце със залез калайдисваше на залива водата. Пазеха вълните тишина…Таня Сарандева

Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол-
град на Спасението

Вечерта – забързано промъкната…
Песента – приспивно се поде…
И звездите – сам-сами – се къпаха
в заесененото созополско море

Созопол с калдъръмите свои и ведрия бриз на морето, градът на древни герои поражда гордост в сърцето.

Созопол – Понесен върху летните вълни, дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща. Изтриваш парещите ми сълзи и с топли длани нежно ме прегръщаш

Като копче от калкан грамаден над Созопол ясно слънце свети. Морски видри сушата нападат морски видри хапят бреговете

Разнопосочни размисли нахлуват вътре в мен,
а наслада носи сутришното ми кафе.
Служебни разговори водим двама с теб
в мълчаливо утро, свъсено небе.

Не ме търси защото съм излитнала.Отгледах си крила.Заякнаха. Дори да ме преследваш го няма смисълът,ще се рея в свобода