Созопол се намира в югоизточна България на около 30 км. от град Бургас
Разположен е върху живописен полуостров в южната част на бургаския залив. Полуостровите са характерни за крайбрежието в района като някои от тях са вдадени на около 2 километра на вътре в морето. Те се редуват с красиви заливи врязани дълбоко в сушата, а по крайбрежието им има множество подводни и над водни скали, а в част от тях са издълбани пещери.
Созопол разполага с два чудесни плажа. Климатът по бреговата линия е със средиземноморско влияние, което се усеща в дълбочина до 40 километра от крайбрежието. Тук годишните температури са по-високи от средните за България. В областта има благоприятни условия за развитие на селското стопанство, отглеждат се зърнени култури, овошки и лозя. Традиционно е производството на дини и пъпеши. Животновъдството също е добре развито – най-застъпено е свиневъдството както и отглеждането на едър и дребен рогат добитък. На остров Свети Иван край Созопол гнезди най-голямата у нас колония на сребристи чайки. Тук се осъществява и единствената в страната популация на редкия вид заек – подземник.
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие
В далечното минало градът е носел името Аполония. Съвременниците му са го наричали „Аполония – Магна“ – в превод Велика Аполония. Това което привлича туристите тук обаче е красотата на морето съчетана с древна и интересна история. Археологическите проучвания показват повече от шест хилядолетна културна традиция. Останките от примитивни жилища, керамични съдове, каменни и бронзови оръдия на труда свидетелстват за интензивен живот по тези земи от дълбока древност.
Директорът на археологическият музей в Созопол – Димитър НЕДЕВ: „Културната традиция и началото на селищния живот по тези места е преди повече от седем хиляди години. В края на шесто хилядолетие – 5400 години преди Христос района на созополският полуостров е населен – това е епохата на късния неолит. Праисторическият период е най-интересен с потъналите на дъното на созополското пристанище селища. Това е селище, продължило съществуването си от края на 5-то до началото на 3-то хилядолетие с много добре запазени жилища, с елементи на дървената конструкция и дава облика на културите и на хората населявали южното българско черноморие.
Най-интересно от този период са данните за ранна металургия, която се датира в края на пето хилядолетие с което Созопол се утвърждава като един от най-ранните, най-древните центрове на металургията в Европа.“
Първоначално територията на днешния Созопол е населявана от траки. Самото селище е основано в края на седми век преди новата ера. Тогава изселниците от гръцкия град Милет се установяват тук и създават независим град-държава наречена Аполония Понтика. Постепенно градът се разширява и процъфтява като голям търговски и пристанищен център. Той е самостоятелен полис, заемащ обширна територия по крайбрежието. Градът е защитен от здрави крепостни стени, а зад тях се издигат монументални и обществени сгради.
„Най-важният и основополагащ исторически момент от историята на Созопол е 610 г. преди Христа, когато гръцките колонисти предвождани от известният прозаик Анаксимандър основават древният град Аполония. Заради удобното си пристанище и богатата с природни ресурси околност Созопол става един от най-големите и най-мощни културни центрове по западното черноморие, като още от самото начало той е предмостие за елинската колонизация по западния бряг на Черно Море и поставя началото на градската култура в земите на древна Тракия.“
За символите на Созопол
Още от дълбока древност в морето край града активно се развива корабоплаването. Свидетелство за това са многобройните каменни котви и щокове намерени в созополския залив. В края на шести век преди новата ера Аполония започва да сече собствени монети. Върху тях наред с изображението на гръцки богове като неотменен символ се налага и котвата. Това е и емблемата, която представя Аполония пред античния свят. Котвата се запазва като символ през хилядолетията и днес продължава да е основен елемент в герба на града. Освен монети тук са открити и многобройни древногръцки вази, надгробни релефи и керамични статуетки с неоценима художествена стойност. Най-голямата колекция в България от древногръцки рисувани вази се съхранява именно в Созопол – в Археологическия музей.
„Експозицията на археологическия музей в Созопол е създадена през 1968 г., като в началото музея се е помещавал в църквата Св.Св.Кирил и Методий. Днес посетителите и могат да видят мощите на Свети Йоан Кръстител . През 1979г. е построена сградата на културния дом и тогава е преместена експозицията на археологическия музей.
През първи век от новата ера градът е завладян от римляните. По това време обаче той продължава да бъде важен пристанищен център. През четвърти век римската империя е разделена на две като Созопол остава в рамките на византийската империя и се утвърждава като значително търговско средище. По това време християнството се налага като официална религия. На мястото на езическите светилища започват да се издигат християнски храмове, а градът е преименуван на Созополис – в превод – Град на спасението.
По време на първата българска държава
Димитър НЕДЕВ: През седми век регионът и историческата съдба на Созопол е повлияна от едно голямо политическо събитие, важно за европейския югоизток – създаването на българската държава. През 680 година на това място се раждат и противоборстват две велики империи – България и Византия. Историческата съдба на Созопол като важен пристанищен, административен и културен център по западното черноморие е повлияна от тези фактори. Градът попада на границата между тези две велики империи, като е бил завладян от едната и от другата, като за първи път Созопол е включен в пределите на българската империя по времето на Хан Крум през 812 година и през целия средновековен период, той за около 300 години е български.
Българите оставят една неизлечима културна среда на това място и със завладяването на града от Хан Крум, Созопол е орисан и това е неговата историческа съдба завинаги да остане български. Тежък исторически и военен удар градът понася през 1453 година, когато османците малко преди завладяването на Константинопол превземат центровете на българското черноморие, като измежду тях е и Созопол.
Градът пада за пет века под чуждо икономическо, политическо и религиозно робство, но запазва живота на това място. Жителите на града като основна морска врата на Странджа имат своето икономическо развитие и просперитет. Дори в тези тежки за тях години, те охраняват както морските брегове така строят кораби за турската флота, снабдяват центъра на османската империя която е другата голяма световна империя с дървени въглища, дървен материал и руда от богатото на полиметални руди медно възвишение. Така града продължава да съществува и запазва своя български дух и през 1878 година получава свободата си по време на руско-турската освободителна война. През средновековието градът вече е утвърден като важно християнско средище, седалище на епископи и митрополити с повече от 20 църкви и манастири. В края на 15 век, когато Созопол пада под османска власт повечето християнски храмове са разрушени. На тяхно място местното население успява да изгради малки параклиси. Днес са запазени част от тях както и цървките Света Богородица, Свети Георги и Свети Зосим – в тях са съхранени произведения на созополските майстори иконописци и дърворезбари от края на 18 и 19 век. Най-забележителното от тях е иконостасът на църквата Света Богородица.
Църквата Света Богородица е паметник на културата от национално значение. Първите данни за съществуването и са от 1482 година. Като архитектурен тип тя е три корабна псевдобазилика вкопана в земята. Така древния майстор е решил проблема с религиозните ограничения, които ислямът налага на християнското население по българските земи. Първото голямо преустройство на храма е от 18 век, когато е изработен и изящният иконостас, авона, владишкия трон и светата олтарна маса – един великолепен паметник, който носи следите от пет вековното османско робство.
В Созопол са открити и се пазят безценни християнски реликви – в църквата Свети Георги се съхраняват едни от най-ценните християнски реликви в България – част от мощите на Свети Йоан Кръстител намерени на остров Свети Иван, части от Светия кръст, както и част от мощите на Свети Андрей Първозвани.
Като своя покровителка Созопол почита Света Марина. Тя е единствената на която са посветени не един, а два храма в града. Денят на светицата е 17 Юли е официално приет за патронен празник на Созопол.
Храмът на Свети Зосим носи името на Свети Зосим Созополски, който също е считан за един от покровителите на града. Църквата е издигната през 19 век на мястото на средновековен храм. На вхора е вградена паметна плоча от 5 век преди новата ера, посветена на жена, жител на древният град Аполония.
Димитър НЕДЕВ: „На това място са изградени две църкви една върху друга – ранната е едно корабна с базиликален план, построена в края на 6ти и началото на 7ми век. В олтара на тази църква са били положени част от мощите на светеца – под основата на камъка, на който е била изградена светата олтарна маса. През 11 век църквата е обновена с подкрепата на императорското семейство в Константинопол и от тогава пред входа на крепостната стена на Созопол е започнал съществуването си манастир, който е продължил да съществува до 17 век.
Този археологически комплекс представя и елементи от икономиката на града – открити са десет металургични пещи – пещи за топене на метал от края на 6 век преди Христос и пещ за производство на керамика – най-добре запазената в България от началото на 5 век преди Христос. Зад олтара на църквата е открито погребение, което носи следи от ритуални практики срещу вампирясване – така нареченият созополски вампир. Обстоятелството, че човекът е бил погребан в християнска среда зад олтара на църквата, където се погребват важните граждани на Созопол дава основание на археолозите да предполагат, че това е някаква забележителна фигура в средновековието живяла през 14 век.“
За Странджа планина
От епохата на възраждането в Созопол са запазени над 100 къщи с типична архитектура, които образуват така нареченият ансамбъл (стар град). Днес той е обявен за музей, а къщите от онази епоха са се превърнали в своеобразен символ на града. Етнографската експозиция на Созопол е сравнително млада, открита през 2005 година към община Созопол и представя тъкани, облекла и домашни занаяти от района на крайбрежна Странджа – земя с богата хилядолетна културна традиция.
Българите се установявят в Странджа още през 9 век. Според историческите извори в края на 15 и началото на 16 век тук се установяват големи групи рупци и загорци. За рупците се предполага, че те идват от област Рупчос в родопите според историците. Идвайки тук те срещат голяма група от местното население много сходна с техния бит и култура, за това се предполага, че рупците са характерни само за южните етнически територии на нашата страна главно Странджа и Родопите. В експозицията на Етнографския музей в Созопол е показано облеклото и бита на тронките, които са характерни повече за западните части от Странджа. В началото на 20 век в Созопол се установяват бежанци от одринска и беломорска тракия. Характерно облекло са сукманените носии, а мъжете са носели предимно тъмни облека предвид характера им на работа – дърводобив, земеделие, животновъдство и традиционният поминък за Созопол – риболов.
Тази къща – музей е била ателие на един от първите български худоцници маринисти – Александър Мутафов. Роден в гр. Шумен, той се установява в Созопол за да е по-близо до прелестта на водната шир. Днес созополското му ателие е превърнато в къща музей в която можете да видите едни от най-ценните му творби.
За островите край Созопол
Когато говорим за природната красота и историческото наследство на Созопол не можем да не споменем островите Свети Иван и Свети Петър, които се намират в непосредствена близост до града, а остров Свети Кирик и Юлита е изкуствено свързан с брега посредством вълнолом.
С площ от 660 дка, остров Свети Иван е най-големият от българските острови в Черно Море. Най-високата му точка се издига на 33 метра надморска височина – това е фарът на острова.
Днес на остров Свети Иван е построен сонарен фар, който подава светлинни сигнали и заедно с фара на нос Емине указват пътя на плавателните съдове към бургаския залив.
В непосредствена близост е остров Свети Петър е с площ от само 15 дка. и надморска височина 9 метра. Учените предполагат, че някога двата острова са били едно цяло, което поради природен катаклизъм се е разделило на две. Повод за тази теза е фактът, че през втората половина на 19-ти век остров Свети Петър не се споменава в нито един писмен източник.
Островите Свети Иван и Свети Петър са обитавани от над 70 вида птици, част от които са включени в червената книга на Република България
Края на 5-ти век на острова е изграден храмът Света Богородица, който вероятно е бил част от голям манастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на 10-ти век и се превръща във важен книжовен център. В началото на 14-ти век цар Тодор Светослав Тертер се венчава за Теодора Палеологина и манастирът получава статут на царски. През 17-ти век османската империя го срива до основи за да попречат на пиратски набези да го използват за убежище.
Съдържанието в статията е взаимствано от видео репортажа „Опознай България – Созопол“ на bnt.bg