Затварям очи и те виждам,
вълшебно мое море,
и пулса далечен усещам
на твоето топло солено сърце.
И синя безбрежност в мене се влива,
и чувствам се малка, но някак добра,
и губя се, чезна сред тази магия,
разбиват се бавно вълна след вълна.
Една синя надежда пред мен се простира,
една нова горчиво-солена мечта,
морето късчета обич събира
и прави огърлица на радостта.
И в пазвата си то ме залюлява
заспивам под було от морска мъгла…
КАЖИ МИ, ЧЕ СЪМ ХУБАВА, стихове
Теодора Стефчева, 2010