До дни приключват проучвателните работи на археолозите от България и Франция които проучват крайградските вили и имения около древен Созопол
каза доц. Кръстина Панайотова, един от ръководителите на проучванията. Това е второто по ред проучване в рамките на българо-френския проект „Понд Еоксин – Аполония“ започнат през 2010 година. Това лято археолозите извършваха разкопки на две места.
Едното е Санта Марина, което беше започнато още миналата година по проекта. Второто е в местността Мисари. И двете места се намират в околностите на Созопол, защото целите и задачите на този българо-френски проект е за изучаване на селската територия на гръцката колония Аполония-Понтийска
- (ред.бел. името на местността е Света Марина, а вилното селище се казва „Санта Марина“)
допълни доц. Панайотова. Заедно с нея проучванията са ръководени още от Александър Беарлис от университета в университета в Екс ан Прованс – Франция и д-р Мартин Гюзелев от археологически институт София. Доцент Панайотова посочи, че некропола на Созопол е един от най-добре проучените паметници не само у нас, но и в Европа, проучена е градската територия, както и свещеното място-Теменоса, но за първи път се прави изследване на крайградска територия и селски имения, тъй като живота не е бил само съсредоточен на територията на полуострова, където сега е стария Созопол. Пробванията на крайградските имения са почти месец и находките също не закъсняха.
На единият обект, където ръководител на проучванията е д-р Мартин Гюзелев се разкри сграда, от която за щастие са запазени достатъчно свидетелства за да може да се реконструира нейният вид. Вероятно била на два етажа. Запазени са керемидите, тухли. Най-интересното е, че при последното опожаряване когато се е срутил покрива е затрупал и финансовите спестявания на жителите вероятно, защото се намериха на пода около 40 монети. На другото място, което проучвахме по този българо-френски проект и на което съм ръководител там установихме, че тези крайградски имения не са на големи разстояния едно от друго а са доста на близо. По- скоро изглеждат като махали и квартали крайградски. Това е нормално, тъй като цялата дейност на производства като керамика, металургия би трябвало да бъде изнесена от града, за да бъде предпазен от евентуални пожари. Това го знаехме теоретично, а сега го виждаме и на терен
каза доц. Панайотова.
По думите й резултатите от проучванията са много добри макар да не звучат сензационно, но нещата които се проучват по проекта са изключително важни тъй като се проучва едно непознато петно от историята на най-голямата гръцката колония на територията на България. В проучванията са участвали петима учени от Франция. Екипът е ръководен от д-р Александър Беарлис, а с него са двама докторанти и две студентки. Участие в разкриването на миналото на крайградските имения за бъдеща публикация е взела и д-р Ан Кинлисайт-канадски специалист и антрополог. Тя е в Созопол заедно със своя студентка.
източник: ИА „Фокус“