Паламудът е голяма сила, хей!

Паламудът е голяма сила, хей!

Теория за кръвното налягане

     В този горещ следобед четирима рибари пенсионери бяха наклякали под кривата смокиня край Пристанището и калафатеха старата лодка на Рашко Сирака. Работеха, пийваха от време на време от силната джибровица в шише от олио и така, между другото, водеха медицински разговори. Главен лектор беше Яни Канджата, най-младият сред присъстващите, но с най-високото кръвно налягане.

     – За моята болест аз си имам своя теория – някак важно заключи той и обърса с опаковата страна на ръкава потното си чело. – Говорим онзи ден по този въпрос с онова младото докторче и то, като ми занарежда да не пия, да не пуша, да не ям солено, като че ли това е най-важното. Ами жените, питам го аз, защо ние, мъжете, рядко боледуваме от тази болест, преди да се оженим. Докторчето се смее. Ерген човек, широко му е около врата, не знае, че жената ти вдига десет пъти на ден кръвното налягане с разните си кавги и гюрултии. И така дни, години, та кръвопроводите ти ръждясват и накрая ти погаждат номер като този, който ми погодиха преди година.

     – Събуждам се една сутрин рано да ходя за скариди – продължи той. – Докато се измъквам от леглото, моята и тя се разбуди и какво я прихвана, взе да се умилква като младоженка. Хайде, викам, от мен да мине. С две думи, вдигнах налягането още от леглото. Отивам на кея, качвам се на лодката и изведнъж нещо, като ме близва по темето, и езикът ми се закотви. Изплаших се. Ръцете и краката се движат, а езикът като закован. Върнах се и право в болницата. Четиридесет дена лежах, докато се оправя. Някакъв кръвопровод се пукнал из главата ми. Както и да е, размина се. Пенсионираха ме даже по болест. Ама мога ли аз без работа да стоя?! Хванах се на надница в бирарията да подготвям рибата за скара. Стоя си зад бараката на сянка, чистя риба, пийвам по някое и друго винце и се чувствам отлично. Един ден обаче идва при мен една полякиня по бански, направо от плажа. Да те е страх да я погледнеш – засукана и отпред, и отзад. И тази госпожа ми вика: „Пане, пане”, и ми сочи един чаршаф. С други думи, иска да й направя параван, за да се преоблече. Разпервам аз чаршафа и завъртвам главата настрани, а онази започва да се съблича. Държа аз, ама ръцете ми треперят и пустият мерак мъжки надделява, хвърлям едно око. И в този момент нещо пак, като ме лизва по темето, и езикът ми забръждява, като че ли съм налапал електрически проводник. Викам си, това е краят! Хвърлям чаршафа и хуквам колкото ми държат краката. Онази след мен пищи: „Пане, пане!”, ама на пането не му се умира и никакво връщане назад. И този път прескочих трапа, издържаха кръвопроводите! – завърши доволно Канджата.

Рибарите прихнаха, а Барба Николас подхвърли:
– Прав си, Яни, проклетия са жените, от тях са ни болестите…