През 1924 г. при изкопните работи за основи за Рибарското училище на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” са били открити зидове и каменна настилка от късноантична сграда (ІV – V в. след Хр.). В тези зидове, според археологът Васил Миков и историкът на Созопол Константинос Папайоанидис, е бил намерен преупотребен фрагмент от посветителен надпис, от който са запазени три само думи на старогръцки език, които преведени означават:
”… постави за Аполон Лечител”.
Впоследствие надписът е изчезнал в морето през ІІ – І век пр. Хр. Впоследствие посвещението на Аполон Иетрос под № 403 е включено в авторитетния корпус на световно известния епиграф проф. Георги Михайлов. За съжаление този паметник, локализиращ храма на бог Аполон, малко след намирането е бил изгубен и се съобщава, че той попаднал в морето.
Драгирането на Созополското пристанище в края на 20-те години на ХХ век е довело до откриването на изключително много керамика от епохата на древногръцката колонизация, когато тук е съществувала Аполония, получила името на бога, покровител на всички колонисти, отплавали към далечни брегове. Най-забележителната находка от това драгиране е всъщност най-старият релеф на богинята майка, открит в близост до брега на малкия остров (ред.бел. остров Свети Петър). Великата майка на боговете (Magna mater deorum) е наследство от още по-древни неолитни култури, развили се в централна Анатолия и усвоени от фригите, които се родеели с древните траки. Опиянени от възгласа „Кубаба, Кубаба…”, произнасян от завареното анатолийско население при шествия за измолване на плодородие, дошлите от пределите на Балканите фриги, кръстили богинята Кибела и с това име тя проникнала в йонийските гръцки градове. Донесена от колонистите в Аполония, тази богиня на плодородието явно е била почитана в съседство с храма на Аполон Лечител още през VІ в. пр. Хр.
Храмът на Аполон Лечител е бил построен скоро след възникването на политията (градът-държава) Аполония. Тя е основана от разположения в областта Йония (днес на Западния турски бряг) град Милет около 610 г. пр. Хр. Храмът трябва да е бил разположен на най-високото място на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”, за да предпазва Аполон Иетрос (Лечител) и гражданите на новата колония не само от болести, но и от всякакви нещастия и злини.
Малка мраморна главичка със старинна архаична прическа е била открита през 1935 г. в един гроб близа до югоизточния бряг на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”. Тя е датирана от проф. Тодор Герасимов в началото на V в. пр. Хр. Към къщото време трябва да отнесем и една сима, глинена архитектурна украса от края на помпозна покривна конструкция, заснета след средата на ХХ век от арх. Дунка Герганова при участието й в една комисия. Човешкото изображение върху симата има негроидни черти и е коренно различно по стил и мотив от познатата ни строителна керамика, открита досега при разкопки в Созопол.
Най-забележителната находка обаче е уникалната дървена статуетка на Аполон, открита при подводни проучвания близо до брега на остров (ред.бел. днес полуостров) „Св. Св. Кирик и Юлита”. Пред храма на Аполон Иетрос някога е стояла колосална бронзова статуя на божеството. Богът на слънцето, хармонията и изкуствата бил представен подпрян на лавров ствол с дясната ръка и държащ лък и стрела в лявата. Древните свидетелстват, че статуята е била дело на представителя на строгия стил в развитието на пластиката атинския скулптор Каламис, работил през първата четвърт на V в. пр. Хр. През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Лукул натоварил този аполонийски колос на кораб и го отнесъл в Рим, където бил поставен на Капитолийския хълм. След нашествията на готите в V век след Хр. следите на този шедьовър се губят и сега можем да го видим само изобразен върху монети на Аполония.
В храма на Аполон били принасяни много скъпи дарове. Най-ценните от тях били ограбени от месамбрийците при най-древната война в Бургаския залив. Както свидетелствува знаменитият декрет, открит в сестринския град на Аполония, приел древното име на Дунав Истрия, през първите десетилетия на ІІ век пр. Хр. напрежението между двата полиса се засилило и над Бургаския залив пробляснало късото съединение на войната.
Ябълка на раздора станал “полихнионът”- “градчето” Анхиалос, наричан в надписа и “фрурион”, т. е. малко укрепление. Месамбрийците спукали този аполонийски цирей, израснал в непосредствена близост до собствената им територия. Те превзели Анхиало, но не се задоволили само с това и преплавайки залива ударили Аполония точно в Ахилесовата пета на града. Месабрийци завладяли и осквернили храма на бог Аполон Лечител. Точно в какво се изразило поругаването лапидарният текст на истрийския надпис мълчи. Можем да предполагаме, че те са задигнали бойните доспехи на основателя на Аполония Анаксимандър и всички дарове, пренесени от аполонийски граждани и гости на бог Аполон, епонима и защитника на града. Опозорено било мястото, където се намирал прочутият в цял свят бронзов колос на бога на всички колонисти, живеещи по бреговете на Гостоприемното море.
Сега, доколкото разбирам от медиите, на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” щели да се строят „атрактивни заведения”. В тази връзка вече започнаха и археологически разкопки. Те обаче не се финансират от бъдещи частни собственици, а от държавата. Какво означава това? Срастване на държава с частен бизнес, или някакъв потаен гешефт? Не ми е работа, но, според мене, остров „Свети Кирик и Юлита” е най-подходящо място за един бъдещ музей за история на града и общината и едновременно с това Морски музей. Сега съществуващите сгради на морското поделение биха могли да се преустроят и с малки промени да се приспособят за музейни експозиции, музейни канцеларии и модерни фондове, библиотеки, музейни зали, база за подводни проучвания и база за симпозиуми и конгресен туризъм. С тях прекрасно би съжителствала една база на Център по екология на Черно море. (Някога подобна институция съществуваше в града и беше ръководена от проф. Дечев). Убеден съм, че тези функции много повече прилягат на острова, отколкото той да бъде превърнат в един созополски Лас Вегас.
Не казвам Монте Карло, защото освен с казината си малкото княжество е прочуто и с Морския си музей. В това отношение и Созопол би могъл да заприлича на всеизвестното Монако и дори да го надмине. Созопол има далеч по-големи ресурси, стига неговите граждани и техните избранници в Общинския съвет да проявят твърдост пред централните столични власти. Необходимо е също така те да не стават зомбита пред бивши свои съграждани, озовали се на високи постове в София и станали проводници на столични попълзновения в града.
ПРОФ. Д.И.Н. ИВАН КАРАЙОТОВ
VII.2009г.
източник: morskivestnik.com