Съвместни разкопки на френски и български археолози ще започнат още този сезон на остров Свети Кирик край Созопол.
Това разкри пред в. “Труд” Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей.
Разкопките са част от 5-годишното споразумение с Лувъра, което министърът на културата Вежди Рашидов разписа в Париж миналата седмица.
Освен съвместни археологически разкопки споразумението предвижда обмен на изложби и обучение на наши специалисти в най-посещавания музей на света.
Като шеф на българската работна група по споразумението проф. Димитров се срещна в Париж с експерти от френското министерство на външните работи. Още от 1945 година в това министерство има комисия, която отговаря за всички разкопки с участие на френски археолози извън границите на страната.
Франция е участвала в 160 разкопки в 60 държави по света само през изминалата година. В началото на срещата французите скромно обявили:
“Ние не сме толкова богати, колкото изглеждаме”, на което проф. Димитров отвърнал с достойнство: “Ние, българите, пък не сме толкова бедни, колкото изглеждаме!”
Френският бюджет за разкопки извън граница за миналата година е бил 2,5 милиона евро, разкри проф. Димитров и добави, че разделен на броя на обектите се получава по 150 000 евро на разкопка – нещо, което дори българските им колеги могат да си позволят.
“Нека вложим тези средства заедно и да работим”
казал г-н Димитров и предложението било прието.
Френските експерти проявили интерес към няколко потенциални места за разкопки. Първото е остров Свети Кирик край Созопол. То не е избрано случайно: още през 1904 г. френският консул в Пловдив Дегран е бил натоварен с мисия на Френския институт за археологически разкопки в Созопол и околностите му. Резултатите от тези разкопки са публикувани от археолога Жорж Сьор в основното научно списание на Франция в тази област
“Ревю археоложик” през 1924 г. Както се вижда от приложените карти и описания, консул Дегран е разкопавал основно остров Свети Кирик, тъй като тогава се предполагало, а и сега, че там е Акрополът на античния град Аполония-Понтика. Той също разкопавал и надгробни могили в местностите Колокита, Мапите, Мелничния хълм, Св. Марина и св. Илия. Тогава са открити антични вази от родоско-йонийски тип VII-VI в.пр.Хр. и античен тип V-IV в.пр.Хр. Изровен е още и позлатен венец на тракийски владетел и изящен бюст от варовик на аполонижена от III в.пр.Хр.
Разкопките на острова са подновени от български археолози преди две години. Досега там са разкрити два антични храма и една средновековна църква. На скица от френския археолог Дегран, с която разполага НИМ, е отбелязана още една църква и основи на 4-стенна сграда, които днес са затрупани с пръст и обрасли с гъсти храсти. Именно там ще насочат усилията си френските археолози и българските им колеги, разказа професор Димитров.
Друг обект, към който французите проявили интерес, била Боянската църква и по-точно нейните околности. Г-н Божидар Димитров старателно обяснил на експертите от френското външно министерство, че този район не е от първостепенно археологическо значение и едва ли разкопки там биха довели до изненадващи открития. Французите разполагали с доклад, че в село Бояна се извършва мащабно строителство, което нарушавало пасторалната обстановка около обекта. Проф. Димитров потвърдил, че това, за съжаление, е така и си послужил с образно сравнение, с което да обясни на чужденците обстановката: “За София предградието Бояна е това, което е Бевърли Хилс за Лос Анджелис”, разяснил той.
Островът
Остров Свети Кирик се намира на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевременно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Ето защо доскоро островът беше забранена военна територия. Това се оказва златен шанс за археолозите, защото находките са останали непокътнати при строгата охрана на региона.
източник: в-к Труд