В Созопол пътните врати не се затварят
и цяла нощ по дворовете лампа свети.
Тук уличките никога не се повтарят
и няма нужда тук от никакви поети.
Преди заспиване са часовете сладки:
щурците шият златните обувки на съня.
Морето чак до миглите достига.
И примирило свойте схватки,
изтрива земната пушилка на деня.
Рибарите простират свойте мрежи
на лунен въздух да се проветряват.
Оръжие не носи никой тук, понеже
звездите горе всичко наблюдават.
Тук хората стоварват мимолетните измами,
дано забравят ежедневните си робства.
В самотността поне да бъдат двама
и да ги приласкаят всички неудобства.
Тук всяко впечатление е първо впечатление.
И като истинска любов ще се прекъсне ли навреме?
Тук никой не завършва своето стихотворение.
Тук всичко все е „тук“.
А преживяното?
Не може! Не, не може никой да ти го отнеме.
1966г., Радой Ралин