Нивото на българския туризъм трябва да надскочи „ол инклузив” – а, смята евродепутатът от „Атака”, каза Слави БИНЕВ:
– Г-н Бинев, Ваша е атрактивната идея за създаване на музей на дъното на Черно море. Звучи твърде екзотично, реално ли е това?
– На практика Чeрно море като цяло е един музей поради ниската му соленост. Долу са се консервирали големи количества артефакти от миналото. Напълно нормално е това да бъде използвано като туристическа атракция. Това ще има благодатно отражение в две посоки . От една страна, е чисто икономическият характер на въпроса , тъй като ние имаме нужда да представяме нещо по-добро на туристите от един „ол инклузив” по хотелите, защото по този начин ще се вдигне нивото на туризма в България. Ние знаем, че „ол инклузив” е за по-нископлатежните хора, които си броят парите, а на нас ни трябва да бъдат привлечени по- заможни летовници, а това може да стане, като им предоставим допълнителни атракции.
На второ място – много от самите водолази с огромно удоволствие слагат по дъното например амфори, направени от различни хора и за една година те обрасват и изглеждат като нещо старинно. После там те водят туристи, за които това е едно незабравимо приключение. Смятам, че трябва да се представят такива атракции и това да не става по един полупрестъпен и полулегален начин , а наистина да бъде с разрешение и да се издават сертификати на тези хора, защото в крайна сметка почивката трябва да бъде свързана и с някакво приключение все пак. Отделно може да бъдат разглеждани и тези артефакти, които така или иначе ги има. Всички те са запазени, но много труднооткриваеми в Черно море именно поради това, че видимостта е тежка от определено ниво.
-Смятате ли, че това може да се реализира, като се има предвид опитът на Созопол от това лято, когато откриването на мощите на Йоан Кръстител стана повод за скандал вместо за реклама?
-Много дълго говорих с проф. Попконстантинов , който познава много добре тази материя. Аз му посочих какви грешки направиха те според мен. Може би първоначалната възбуда от откритието го е накарала да действа по този начин, но трябваше много внимателно да се седне и да се помисли как да бъдат представени нещата. Защото упреците и ревността създадоха едно голямо напрежение, от което нямаше нужда. В случая трябваше да се включи много активно и самата църква. Дали ще бъдат пренесени мощите в София да бъдат благословени от Негово Светейшество, или той трябваше да бъде в Созопол, за да благослови на място мощите – няма значение, но църквата трябваше да има твърда позиция по този въпрос. Там трябваше църквата да вкара своята тиха дипломация и да бъдат привлечени поне още двама патриарси и Созопол да стане новия Ерусалим, да бъде превърнат в нов поклоннически център. Това можеше да стане , ако в събитията се бяха включили и представители на други държави, не само България, което означава, че не само не трябваше да се атакуваме ние помежду си тук, но и трябваше да обмислим стратегия. Магията трябваше да бъде оставена на църквата. Има едно проклятие от 12 век специално за полагането на мощи и църквата трябваше да се намеси, за да бъде премахната тази анатема. Едно време са го правели, за да елиминарат възможността мюсюлманите да премахват църкви. Проклятието е било срещу този, който премести мощите, именно за да не се премахват тези храмове. Колкото и да изглежда екзотично, в стил Инидана Джоунс и авантюристично, тези неща имат особено значение и човек трябва да се съобразява с тях.
-И все пак Созопол успя ли да извлече максимална полза от направеното откритие?
– Огромна е ползата. Чудото стана. Над 100 хиляди поклонници дойдоха само за тази година, независимо от негативния шум, който се вдигна. Но можеше да се направи много повече, което не се случи, защото нямаше стратегия – там липсваха табелки, обозначение на реликвариума, който сложиха в Созопол, нямаше описание какво е това, а стоеше едно каменно ковчеже и не можеш да разбереш това на Клеопатра ли е било, или мощите на Йоан Кръстител. Трябваше да бъде описано всичко онова, което се представя, за да може да бъде ясна на хората легендата. Ние нямаме нужда да измисляме легенди, защото сме затрупани с истински събития. Някои от тях дори са ограбени от по-хитроумните ни съседи гърци, които винаги са знаели как се работи с историята като реклама.
-Имате намерение да извоювате Ден на България в Европейския парламент. Как ще изглежда той?
– Това намерение е още в процес на уточняване. Ще разчитам и на вас – медиите, и на всички общественици, които имат идеи, за да се представим най-добре. Един Ден на България би трябвало да събира всичко най-хубаво, което ние притежаваме – имаме история, прекрасни гласове, хубави жени, танци, музика. Това е нещо, което биха оценили в чужбина. Няма как да се представим с мерцедеси и високи технологии.
-Тази сесия на Европарламента започна с одобряването на Вашия доклад за злоупотребите с евромонети. Защо беше важно неговото гласуване?
– Това е една обширна тема. Нашето впечатление за измамите с евромонети стига до тяхното пробиване, ползване, спекулации с автомати. Оказа се, че евромонетите са подложени на изключително много посегателства, например в Азия. Изнамериха се схеми, по които могат да се правят злоупотреби за стотици милиони. Това именно беше едно от нещата, които трябваше бързо да задействаме, за да можем да ги елиминираме. Този доклад беше приет по безспорен начин, срещу него гласуваха само трима души. Всички се обединихме около този проблем и сложихме „Стоп” на тези нарушения.
Източник: Фактор