Венци и цветя пред паметника на подводничарите и пред гранитните плочи с изписани имена на всичките 237 съветски подводничари от пет подводници, загинали по българските брегове на Черно море по време на Втората Световна война, поднесоха кметът на Созопол Панайот Рейзи, председателят на общинския съвет Красимира Германова, ветерани от войните, представители на политически и неправителствени организации, граждани и гости на морския град. С едноминутно мълчание и падане на колене бе почетена паметта им.
Паметникът е посветен на загиналите съветски подводничари Виолет Ламрентиевич Душин и Фрол Димитрович Терехов,чийто тела морето изхвърля на созополския бряг през ноември 1941 г. Предполага се, че руската подводница „Щ 211” е попаднала на мина в района на нос Емине и е напълно унищожена. Созополски рибари намират телата на загиналите моряци. На същото място созополчани издигат паметник от гранит, автор на който е арх. Альоша Кафеджийски, а официалното му откриване е било на 2 ноември 1969 г. Версията за гибелта и на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено въже от мина.
Счита се, че двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от минното заграждение. Друга възможност е просто да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.
Паметникът на загиналите съветски подводничари е повече от символ. Той е нашата съвест и нашата почит към героизма на обикновените бойци, загинали в една жестока война, краят на която бележи началото на обединена Европа
заяви кметът на община Созопол Панайот Рейзи по време на ритуала по поднасяне венци и цветя на обновения паметник на подводничарите в Созопол.
източник: Прес център община Созопол