Разчетен е оловен византийски печат на императрица Теодора, който е сред откритията при разкопките в созополската църква. Това каза пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
„Има един изключителен уникат, според моя сфрагистик в музея – това е оловен византийски печат, моливдовул на императрица Теодора, дъщеря на император Константин VIII и племенница на Василий II Българоубиец. Императрица Теодора е управлявала като самостоятелен владетел на Византийската империя, от 11 януари 1055 година до 21 август 1056 година. Именно през този период е бил могъл да бъде издаден моливдовулът. Но, за да бъде издаден този моливдовул, тя очевидно е направила някакво дарение на църквата. Обикновено това дарение е с разрешение за строеж, като, разбира се, императрицата дава и съответната сума, и обдарява възстановената от VI век църква, с някакви имоти, за да може тя да се издържа. Подаряват обикновено (от примера с другите созополски манастири) лозя, ниви и таляни – те са много доходоносни”
каза Божидар Димитров.
На въпрос – защо созополската църква се е радвала на такова внимание от византийския императорски двор, Божидар Димитров заяви:
„Точно това ни изненадва. Тази църква е играла (вече сме сигурни в това) много голяма роля в духовния и религиозния живот на град Созопол. Тя е точно на входа на града. Ние я смятахме за църква, която трябва „да обира” асоциална маса като – моряци и колари, които пристигат в пристанището на Созопол. За да не бъдат допускани в града под предлог, че искат да се черкуват, са им построили църква на входа му. Тъй като в гъстонаселения град една такава маса, след като се черкува, отива в кръчмите, напива се и може да причини зулум. Но – очевидно не е точно така. Тази църква се оказа една от най-големите църкви не само в Созопол, но и по Черноморието, 18,4 метра е дълга и широка – 10 метра. Най-голямата несебърска църква е 18,90 метра. Така че – това е голяма достолепна църква, която тепърва ще видим каква роля е играла в живота на Созопол, но вероятно, по-голяма от тази, която си мислехме в началото”
каза Божидар Димитров.
„Няма други печати, намерени в църквата, които да чакат разчитане. Всички вече ги разчетохме. Те са печати на функционери, по-дребни от императора, на висши чиновници и военни, частни лица, които също очевидно са дарявали църквата. Всъщност тези печати показват, че сме намерили архива на църквата. От опита на други манастири, виждаме, че те имат десетки дарители (на ниви по 4 декара, лозе по 1000 корена, части от таляни – даже не целия талян). Очевидно, тази църква се е радвала на много голямо внимание. Не си спомням в другите църкви да са намирани толкова много печати поне на богати хора, включително – и на императора”
каза Божидар Димитров.
„Всички печати са намерени в притвора на църквата, където и сега се намира административната част на църквата (тоест там е магазинчето, там е мястото за почивка на свещеника и вероятно архивът). Със сигурност, те са били пазени в архива. Това са били грамоти на пергамент, в по-късната епоха – и върху хартия, но тези са били на пергамент, защото са били много ранни. Естествено, те са пазени като зениците на очите си, тъй като това са били, на практика, нотариални актове за собственост, присъдени от частни лица, от средни чиновници и от самата императрица. Там се намират и много монети, които очевидно са свързани с купуването на свещи, тъй като повечето от тях са медни и с не особено висока покупателна стойност. Изключение прави една монета на Цар Иван Александър, която е сребърна, но явно някой богат българин гордо я е хвърлил (сигурно без да поиска ресто), докато другите са от дребен номинал и с ниска покупателна стойност”
сподели Божидар Димитров.
източник: ИА “Фокус”
снимки: Милена Дормушева, НИМ