От Созопол до Мичурин
Ден и нощ, във страшни бури
Курс държим със катера любим.
И моторите надуват,
Чак до Босфора се чуват,
От Созопол до Мичурин
Плаваме безспир.
Във морето сме кат вкъщи,
Нека то се пени, мръщи –
Знаем ний, другар е то за нас!
И вълната ни залива,
Чак и мачтата се скрива
Вее бятър, стенат ванти,
Катерът лети.
А в Созопол щом отседнем,
Накъдето да погледнем –
Страшна скука е във този град.
Вярно, кино се намира –
Стари филми прожектира…
Ех, кажете, що да сторим
В този скучен град.
И тогава, що остава,
Как се скука разпилява –
Тоз въпрос решаваме завчас.
В малко, хубаво казино
Греят чаши пълни с вино,
Веселя кръшен смях се носи
Над града заспал.
А годините отлитат
И сребро в косите вплитат,
Но остава катерникът млад.
Службата ни е такава,
Много бодрост тя ни дава.
И остава зад кърмата пенеста следа
текст и снимка споделя Красимир Дердов