Празничната служба в созополската църква “Свети Георги Победоносец” започна рано сутринта на 6 декември 2011г., Никулден и продължи дълго в присъствието на множество вярващи и миряни, изпълнили храма. А навън, по улиците на града, созополчани радостно поздравяваха познати и непознати и им честитяха празника.
Малко преди 11. службата свърши, църквата пусна и литийното шествие тръгна по улиците на града към пристанището.
Както е редът, първа беше иконата на Свети Николай Мирликийски, носена от кмета на община Созопол Панайот Рейзи, следван от църковни хоругви и Светия кръст.
По улиците на града много созополчани се кръстеха и свеждаха глава пред иконата, а кметът намираше за всеки по дума – на познатите и приятелите поименно честитеше празника, на другите граждани и гости на града – пожелаваше много здраве и добри успехи.
На рибарското пристанище, пълно с хора, бяха поръсени със светена вода всички рибарски кораби и хората, качили се на тях, повечето, както си му е реда на този ден – с чаша червено вино в ръка.
Няколко ромски оркестъра, дошли специално за празника в Созопол, поддържаха градуса на настроението с умелите си изпълнения.
След пристигането на литийното шествие на пристанището, стана ясно, че има нареждане (от Морска Администрация) поради силния вятър този ден кораби да не излизат в открито море. Кметът Рейзи обаче не беше съгласен да се нарушава традицията, според която на Никулден рибарски кораби с граждани излизат в откритото море, където се хвърлят венци в помен на загиналите моряци. В резултат на неговото настояване в крайна сметка два рибарски кораба, три круизни корабчета, една яхта и други малки плавателни съдове, приели на борда си граждани и гости на града, поеха към откритото море. Там, под воя на корабните сирени, във водата бяха хвърлени венци и букети с цветя, след което съдовете поеха отново към пристанището на Созопол. Там, още докато корабът (РК-28) швартоваше, кметът Рейзи скочи от трапа между двете палуби на кея, с което изпълни с неподправен възторг един от ромските оркестри. Последва ентусиазирано изпълнение на песента за Никола, български сокол и пирински орел.
НИКОЛА Имала майка едно ми чедо едно ми чедо, Никола. С очи звездици, лице трендафил; левентно чедо, Никола. Ееее, Никола, ееее, български юнак. Дотегнало му от чорбаджии и черно робство бащино, литнал Никола бой да се бие, с върли народни душмани. Ееее, Никола, ееее, пирински орел. Дом му станали Пирин и Рила, техните нощи - закрила. Знаме цървено в ръце развело и млади момци повело. Ееее, Никола, ееее, български юнак; ееее, Никола, ееее, пирински орел.
Празненствата в античният Созопол продължиха през целия ден. Хората си гостуваха, други от тях изпълваха работещите този ден заведения, а възрастните вече рибари седяха на групи на пейката на входа на пристанището, отпиваха от чашите вино, а спомените течаха като река.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=GIj-L2tnXQg]снимки: Светлана Бондаренко
видео: Нова ТВ
източник: прес център община Созопол