Избухна залеза, преля над Медни рид,
окъпа в злато небесата,
затопли корабите край изстващия кей,
допрели мачти, сгънали платната.
Събужда сенките, примамва ги нощта,
по плажовете пусти да танцуват,
догаря бързо и последната главня,
деня и слънцето, щом мъчно се сбогуват.
Отивайки си огненият диск,
по синята повърхност пръсти плъзва,
на прилива целува му ръка,
брега приспива, и на запад тръгва.
Събира и последните лъчи,
излегнали се по обшивки и балкони,
мълчащи зад заключени врати,
очакващи тъма да ги прогони.
С коси смолисти иде вечерта,
града завива с тежка пелерина,
замлъква вятъра, изгаснал е деня,
простенва само старата смокиня..
Силвия Андреева