12 септември. Годината няма значение.
Какво ли пък има значение в този тъй кратък живот?
В Созопол, на градския плаж, вечерта аз почерпих
с бутилка мастика последния местен полуидиот…
Той бавно отвори шишето и дълго се кръсти,
подобно осъден на смърт, за когото приготвят въже.
Отпиваше лудият с радост безумна и дръзка.
В окото му диво хвърчаха искри от зловещ оксижен!
А после фанелата смъкна, подхвана сиртаки.
Танцуваше като бог този урод с душа на дете!
Нагази водата и бавно отплува нататък…
Морето го взе на ръце и понесе незнайно къде.
Животът ни люшка в ковчега на Ной към насъщния.
Светът е абсурд, а пък ние – обречен на смърт екипаж.
Но въпреки този абсурд, всеки път ще се връщам
във моя Созопол, с бутилка мастика на градския плаж!
Ивайло ДИМАНОВ