Божидар Димитров: От откриването на мощите в Созопол станаха много чудеса

Проф. Димитров, ще се включите ли в празника на Вашия роден град Созопол?
Разбира се. На 19-ти ще има изложба, която подготвяме. Посветена е на манастира „Свети Йоан Кръстител” на острова Свети Иван. Ще бъдат представени най-добрите находки от разкопките, които започнаха преди 25 години. Предметите са от експозициите на НИМ и Созополския музей. И сега правим една обща изложба, която първо ще бъде показана в Созопол, а на 25 август и в Националния исторически музей по случай конгреса по византология.

Каква е значимостта на Созопол за културно-историческото наследство на България?
Созопол е най-старият град в България. Това наиситна е така. Той е основан като градско селище в 611 г. Пр. Хр. Очевидно там има нещо което спада към ирационалното, защото появата на един град никога не е случайна.

Градът е разположен на три полуострова и три острова. Истина е, че интелигенцията, още когато е тръгнала по курорти, и софийската и пловдивската, е тръгнала към Созопол, а не към Несебър, например. Несебър няма нещо по-малко от това, което има Созопол. Даже от историческа гледна точка има повече запазени паптници. Например Несебър има 14 изцяло запазени средновековни църкви, а Созопол няма нито една. И въпреки всичко хората на изкуството и културата са били привлечени от нещо в Созопол и сега ги влече, макар че днес трудно се забелязват между останалите туристи, които вече са хиляди. Факторът „Х” е свързан с подземни и космически лъчения, които ги има в този град. Народът нарича тези места „здрави места” и обикновено край тях се строят църкви и манастири. Созопол има цели 5 манастира, които са съществували почти до XVII век, но са разрушени. Факт е обаче, че въпросното „здраво място” е усетено още тогава. Например, Созопол е единственото място по крайбрежието, в което от античността до наши дни няма комари. Кой знае защо комари в Созопол няма. Докато останалата част на крайбрежието е страдала с болестите, свързани с комарите – Бургас, Поморие, Несебър, Царево, Ахтопол. В античността това се е отдавало в бог Аполон, който е Созопл е носил странното прозвище Леечителя. Очевидно хората са се излекували когато са стъпвали в Созопол. Аполон се е почитал като лечител на града и околностите в продължение на 1000 години – от VII век Пр. Хр. до III от Н. Е. Там е била издигната 11-метрова бронзова статуя на бога, където са се стичали хора от близо и далеч, за да се лекуват и да си дадат парите в града.
През Средновековието градът е попаднал под покровителството на Св. Йоан Предтеча. Това твърди византийският поет Мануил Фил в една поема от 1263 г. Едва напоследък си обяснихме защо – след като бяха открити мощите. Очевидно се е знаело. Това, което е интересно е, че и тогава в манастира хората са се лекували от всякакви болести.
От откриването на мощите станаха много чудеса, покрай самите мощи. Много сакати хора се отърваха от недъга си, други получиха облекчение, но аз не съобщавам за това, макар че местните хора ми казват всичко, което става. Една руска туристка, онемяла и оглушала при атентата в театъра проговори. У нас вестниците писаха с насмешка „Пияна рускиня отрезвя край мощите”. И оттогава не съобщавам тези неща, но на вас ще ви ги кажа.

Но това е хубаво?
Това е хубаво, но ние не се отнасяме с уважение към тези неща. Аз не съм чак толкова ирационален, но е факт, че тези неща стават. Може да се държи на ефекта „плацебо”, но това няма никакво значение, важното е че се случва.
Има и нещо друго. Созопол е не само место за лечение. Винаги той е имал едно голямо и сигурно пристанище, защото по целия западен бряг на Черно море, от устието на Дунав до Константинопол, няма такъв залив. Варненският и Бургаският залив, преди построяването на съвременните бетонни съоръжения, са били изцяло незащитени и не са предпазвали корабите от бурите. Затова Созопол винаги е бил главното износно и вносно пристанище на българските земи. Функция, която сега се изпълнява основно от Бургас, през който минават 70 на сто от стоките. Тогава през Созопол са минавали 90 на сто. И както е във всеки голям пристанищен град, освен стоки, там се обменят идеологическа, културна и технологична информация.  Така че, каквото и ново да навлезе в българските земи,  е навлизало благодарение на Созопол, поне до XIX век.