Не може да се напише материал, разказ или книга за един град или населено място и живота на хората в него, макар и за един малък период от време, ако преди това съвсем накратко не се проследи неговата история за архаичния период на възникването му, времето в което той е изграден, географските ширини и мястото на което е разположен, първите му обитатели и името дадено му от тях. По нататък читателя трябва да бъде посветен и да знае, как този град е просъществувал във времето, другите имена които е носил и с които е бил назоваван, както и всичко свързано с обществено-икономическото и политическо развитие в различните периоди от съществуването му.
Поради всичко това, началото на тази книга ще започне от тук, за да се стигне и впише в нея и този твърде малък период от най-новата му история.
Вечният и древен град Созопол е един от най-старите градове по българските земи. Със сигурност може да се каже, че той е също така най-старият от всички други градове, разположени по нашите брегове на Черно море.
Учените-изследователи сочат, че първите обитатели на земите около сегашния Созопол са имали селище тук, на това място още преди 6000 години. В тази епоха нивото на морето е било около 10 метра по-ниско от сегашната му повърхност, вследствие на което крайбрежието му е било по-различно от настоящето. В акваторията на пристанищния залив е съществувало праисторическо селище от наколни жилища. Населяващите го са се занимавали с лов, риболов, а по-късно и със земеделие. Полуострова, на който е разположен сега старият град е бил остров свързан като едно цяло с остров Св. Кирик и Юлита, както е сега в настоящия момент с издигнатия, изкуствен, съединителен провлак, изграден в недалечното минало.
Провлакът, съединяващ стария Созопол с новия град също е бил образуван след V – ти век пр. Хр. Тогава жителите на древния и античен град наслагали камъни от островния град до „континента” и изградили каменен път, около който в течение на много години са се образували пясъчни буни от двете му страни, които се изидигнали с 1 метър над морската вода. По този начин се образували два залива, единия от които сега е пристанищния а другия градския плаж на Созопол.
Археологическите находки които се разкриват и сега около града и на полуострова, на който е разположен той свидетелстват, че в средата на II – то хилядолетие пр. Хр. територията на днешния Созопол е обитавана от население с битова култура и предмети характерни за народа на тракийските племена. Според античните гръцки писатели траките са били хората, които са обитавали в онова време земите на сегашна България и Балканския полуостров. Те били разделени на племена и управлявани от царе на всяко едно отделно племе. Конкретно в тази територия и нейните околности това са били тракийските племена Скермиади и Нипсеи.
В античния свят градът е известен от дълбока древност. Първото му име е било Антея, което означава процъфтяващ. Неговите нови заселници пристигнали от град Милет разположен на Малоазийското гръцко крайбрежие и заварили съществуващата вече Антея от много по-рано по тези места.
Още Херодот в 490 година пр. Хр. съобщава, че градът е съществувал и е бил населен с тракийски племена. През 610 година пр. Хр. новите му заселници от град Милет превръщат старото тракийско селище Антея в богата елинска колония, а по-късно в независим полис – „град – държава”.
Колонизаторите построили пристанище и преименували Антея на град Аполония – Понтика в чест на езическото си божество Аполон Лечител – бог на слънцето, здравето и покровител на колонистите и преселниците. На определено място, известно като храм, в древността издигнали бронзова статуя, построена в чест на Аполон, висока 13 метра и 20 сантиметра, колкото една 5-етажна сграда. Тя била изработена от атинския скулптор Каламис, който дошъл от древна Елада да я сътвори тук на място.
От написаното в „Гръцката цивилизация” става ясно, че по-късно на север от Аполония възникнали и градовете Одесос (Варна) и Месемврия (Несебър), но това станало 100 години след това.
С името Аполония градът е вписан в световните морски карти като, много надеждно, важно и значимо търговско пристанище на Черно море (Евксинтски понт). За един продължителен период от време името на града изчезнало и за Созопол се упоменава едва в 431 година след Хр., което е времето на разпространение на християнството. С това име той е отбелязан и в световната морска лоция по решение на Никейския събор от 431 година след Хр.. Това, всъщност е третото и последно име на града, което той носи и до сега.
В издадената енциклопедия на БАН „България” става ясно, че Созопол е изграден върху руините и развалините на древногръцката колония на западното Черноморско крайбрежие на име Аполония, който достигнал най-голям разцвет през VII – VI в. пр.н.е. Тогава градът се е оформил и като главен търговски център и пристанище. Същият е поддържал връзки с град Милет, Атина, остров Родос и други. Развил се и като център на изкуството и културата.
Има и други исторически данни от изследвания на различни учени и изследователи, но те донякъде се припокриват така, че до тук написаното е достатъчно да се знае от читателя за вечният град.
източник: Созопол - Бряг на спасението