-Г-жо Коева, вие сте директор на ОУ „ Отец Паисий” с. Равна гора, общ. Созопол и към момента училището реализира два проекта. Първият проект е „ Етномагия 3 в 1” и е насочен към образователната интеграция на деца и ученици от етнически малцинства. Кои са институциите освен вас които участват в проекта?
Станка Коева: Тази година наистина работим по два проекта. Единият от проектите е към Центъра за образователна интеграция за работа с деца от малцинства към гр. София. Освен това ни партнира в проекта ОУ „Пейо Яворов” в село Крушевец. Заедно с техните и нашите деца ние си партнираме и работим.
– Колко деца са включени и от какви етноси? Има едно становище, че когато не познаваме нещо ние се страхуваме от него, а когато го опознаем сме склонни да го разберем дали това също е цел на вашия проект?
Станка Коева: Това е и основната цел по проектите, по които работи. Ние сме училище, в което се обучават деца от три етноса – български ,турски и ромски. Работим в изключителен синхрон. Не искам да създавам идеална картина за нещата, но ежедневните проблеми или ситуации, които се провяват и те по-скоро са ситуации, а не проблеми разрешаваме, благодарение на това, че се стараем колегите ни да бъдат обучени за работа в мултикултурна среда. Децата от нашето училище към момента наброяват 88 ученика, а в село Крушевец са около 50.
-За какъв срок ще се реализира този проект и какви дейности сте планирали по него и на каква стойност е той и дали това е най важното – стойността на проекта?
Станка Коева: Максималната стойност е 12 000 лева, от които ние участвайки с проектното предложение спечелихме 11 800 лева. Не мога да кажа, че финансовата стойност на проекта не е от значение, защото когато изграждаме и формираме ателиета, клубове и извънкласни дейности или СИП-ове, ние се опитваме да подсигурим дори и финансово, не само с ресурсите на моите колеги, с техните възможности и квалификации, но това трябва да има донякъде и финансово измерение. За това ние участваме и в проекти. Това е и една от целите да набавим средства извън делегирания бюджет, които не винаги достигат. Проектът има и много други цели.
-Какви дейности сте планирали по него и на каква стойност е той?
Станка Коева: Проектът ще се реализира до края на месец юли 2012 година. Целите в него са приобщаване на децата в училище. То преди всичко би трябвало вече за тях да бъде желана територия и смея да се похваля, че наистина ОУ „Отец Паисий” е желана територия на нашите деца. Стремим се да създадем привлекателна образователна среда с провеждане на извънкласни дейности, утвърждаващи културното многообразие. Стараем се да постигнем изградени добри практики в интеграцията на учениците, преодоляване на отпадането на децата от различните етноси, отразяване на културното многообразие на тези етноси и взаимното опознаване на различните обичаи на децата, носители на различни етноси.
– През последните години един от проблемите е отпадането на децата от образователната система и за жалост това са предимно децата от малцинствата. Тази проект има ли и такава цел да приобщи и да задържи тези деца в класните стаи?
Станка Коева: Това е и другата цел на проекта – задържане на децата в класните стаи, привличането им в училище, ангажирането им с различни и разнородни дейности, не само с образователния процес, а и с дейности, които могат и които позволяват да покажат на децата какво още умеят и могат да правят. Те умеят да танцуват, рисуват и да се състезават и това им доставя удоволствие. За това училището се превърна в привлекателна среда и желана територия за децата. Задържането им в училище е и наша основна цел.
-Вие работите и по друг проект. Не е ли неговата цел именно това?
Станка Коева: Да. Другият проект, по който работим е към „Център за етнически диалог и толерантност” към „Амалипе” гр. Велико Търново. Там партнира и фондация „Америка за България”, а ние сме поканели отново като партньор ОУ „П. Яворов” в с. Крушевец и СОУ „Христо Ботев” в град Камено. Тези две училища се явяват като пилотни училища, а нашата роля е на базово училище. Работим по програма за намаляване отпадането на ромските деца от училище.
-Това ли е и наименованието на проекта?
Станка Коева: Да. Финансовата стойност на проекта е много по-малка, но са сформирани две групи по СИП, едната е в начален курс, другата е в горен курс. Колегите работят по специални учебни програми, по специално изготвен график, който съблюдават и спазват и там имаме две извънкласни форми. Едната е клуб по танци, а другата е „Цветно училище”. В него учениците отглеждат цветя. Тази година са се ангажирали да отгледат сами елха и две туи. Наречени са цветя на толерантността, които през месец април, според дейностите на проекта, те трябва да посеят на двора на училището. Това ще бъдат техните цветя, техните дървета. На този ден ще бъдат поканени много гости и родители. Това е и другата цел на двата проекта – ангажираност на родителите в училище.
-Какво е мястото на родителите, на подобряването на семейната среда в реализацията на проекта?
Станка Коева: Родителите са изключително ангажирани с това да осигурят някакъв стандарт на живот и те са ангажирани с тази своя дейност. Напоследък забравиха за това, че трябва да проявяват интерес и да помагат на децата в къщи относно учебния процес и се наблюдаваше отдалечаване от страна на родителите. Днес мога вече да се похваля, разбира се процесът е постепенен, не е толкова бърз, не се случи изведнъж, но родителите отново се върнаха в училището. Под различни форми го правим пак във връзка с нашите проекти. Изграждаме родителски клубове, родителски комитети, имаме училищен парламент. Срещаме се много често по обмяна на добри практики, споделяне на опит, разговаряме на различни тема, една от които е превенция ранните бракове. Показваме и положителното в това да настояват децата им да продължат образованието си след 8 клас. На тези срещи с родителите те разбират, че най-важното е да съдействат на своите деца, да проявяват разбиране към техните ангажименти, да им помагат в учебния процес, а и в училище да бъдат добри партньори на учителите, класните ръководители на техните деца.
-По проекта „Превенция на отпадането на ромските ученици от училище” предвиждате и включване на родители от малцинствата в училищното настоятелство,какви са вашите очаквания в тази връзка?
Станка Коева: Първоначално идеята ми тръгна от там, че към училище имаме изградено училищно настоятелство, но заради всички тези проблеми на родителите, относно изграждането и осигуряването на някакъв стандарт на живот, те сякаш не работиха като училищно настоятелство. За това след много консултации с „Амалипе” гр. Велико Търново решихме да сформираме такъв родителски клуб. Участниците и членовете на родителския клуб може би не веднага, но с течение на времето, ще бъдат подготвени и обучени да станат истински членове на училищното настоятелство с цел да партнират във всяка една област на училищно ниво. Това е и целта на родителския клуб, да върнем отново родителите и те заработят като едно истинско училищно настоятелство, да вземат решения заедно с нас, педагогически съвети, да присъстват в извънкласната ни дейност и след учебни занятия, за да може и децата да се чувстват по-сигурни. Ние не правим различия между родители роми, от турския или българския етнос, защото всички имаме една единствена роля-родителството. Ние учителите също сме родители, така че знаем проблемите на едната и на другата страна. Важното е да се научим, може би първо грешейки, а после намирайки правилния път, да бъдем добри партньори за доброто на децата.
-Предвиждате дейност връстници помагат на връстници,- какъв е моделът там?
Станка Коева: В този случай идеята тръгна от там – бивши наши ученици, завършили нашето училище в Равна гора и продължили образованието си в града, в езикови гимназии или професионални училища, да се връщат в училище и да споделят с по-малките наши ученици какви са техните впечатления, изразявайки положително мнение. По този начин малките деца някак да се увлекат и да видят стойността на образованието. В този смисъл по-големи помагат на по-малки, а връстници помагат на връстници. Това са ученици от един и същи клас, които повече успяват в образователния процес да съдействат на своите съученици. Това не винаги става в часовете, а и в СИП-овете. Следобед имаме занимални и часове за самоподготовка, така че намираме различно време за тези неща.
-Тъй като сте стартирали и двата проекта какви са вашите първи впечатления?
Станка Коева: Първият проект към Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства вече доста набра скорост. Върви изпълнението на дейностите, съгласно проекта. Там работят три ателиета. Едното е училищен вестник „3 в 1”, приложни изкуства и третото е „Етно ритъм”, децата отбелязват различни чествания, изпълняват предвидените мероприятия. Вече са направени много изложби, като разбира се всичко това се снима и съхранява за да можем да докажем изпълнението на дейностите по проектите. Мисля, че много добре върви проектът. Имаме и много въпроси, но за това ни помагат експертите, назначени към Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства – град София. По вторият проект имаме вече доста солиден опит, защото работим втора година. Държа да отбележа, че миналата година ние бяхме пилотно, а тази година сме базово училище и това гарантира устойчивостта на нашия проект. Той е работеща система, осигуряваща връзки между родители, педагози, учители в процеса на образователната интеграция. През цялото това време нашите учители преминаха през много обучения за работя в мултикултурна етническа среда и те правят доста успешна обмяна на опит с другите две пилотни училища, които са към проекта на „Амалипе” гр. Велико Търново.
източник: www.sozopol.bg