Слънчеви зайчета се гонят,
като хлапета в моите коси,
вятър сълзите застинали прогони,
усмивка плаха пролетта ми подари …
Подгонено от бризове далечни
в бяло се облече моето море
и скрити в него хиляди надежди
разливат се по пясъчните брегове …
С воали днес морето се покрива
и готви се за идващата нощ,
и болката в очите ми измива…
Солена обич … разлюляна мощ …
В тъмнината хладна влюбени се губят
и стихват стъпките в нощта…
Звездите песъчинките целуват,
отива си замислено денят…
КАЖИ МИ, ЧЕ СЪМ ХУБАВА, стихове
Теодора Стефчева, 2010