дрон

… пак там ме възпитаха да раздавам, да обичам, научиха ме да намирам щастието в ствола на старата смокиня, в аромата на пържената риба от най-сръчните ръце на милата ми леля Елена! Обичах да се крия в тесните созополски римни по залез слънце

Созопол. Понесен върху летните вълни,
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш